О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 18.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1190 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Щ. Щ. срещу определение № 2208 от 28.01.2015г., постановено по ч. гр. д. № 690/2015г. от Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 23.12.2014г. по гр.д. № 66255 / 2014г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по искова молба по чл.424 ГПК.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът, [фирма], сочи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно се поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството, въззивният съд е приел, че искът по чл.424 ГПК е средство за защита на длъжника, тогава когато е пропуснал да се защити посредством някои от другите правни средства, нарочно установени в заповедното производство. За да се явяват за ищеца новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, следва да са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са му попречили да узнае своевременно факта, респективно да се снабди своевременно с документа. Простото неполагане на дължимата грижа не е извинително. Преценката дали в исковата молба се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени документи, които дават основание да преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност, следователно тази преценка е начална, а не е въпрос по същество и съдът може да се произнесе с определение, а не с решение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по следните значимите за изхода на спора въпроси: „/1/ Признанието на кредитора по отношение на поръчителя, обезпечил с поръчителство кредит на трето лице, че предсрочната изскуемост на кредита е настъпила на друга дата, предхождаща тази, посочена в заявлението по заповедното производство и обосноваваща приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД, представлява ли новооткрито обстоятелство по см. на чл.424, ал.1 ГПК, когато самото признание е направено след изтичане на срока за възражение?; /2/ Възможно ли е да се вмени във вина на поръчителя, обезпечен с поръчителство кредит на трето лице, обстоятелството, че се е снабдил с нови писмени доказателства за новооткрити обстоятелства по см. на чл.424, ал.1 ГПК, след срока за подаване на възражение, когато тези обстоятелства са известни на кредитора и зависят от неговото признание?; /3/ В какво се изразява дължимата грижа на длъжника за откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, с цел обезпечаване допустимостта на бъдещ иск по чл.424, ал.1 ГПК, когато за тези обстоятелства и писмени доказателства знае единствено кредитора и те са на негово разположение?; /4/ Длъжен ли е поръчителят, обезпечил с поръчителство кредит на трето лице, да проведе пълно разследване в срока за възражение, с цел да открие нови за него обстоятелства или писмени доказателства с цел да обоснове допустимост на евентуален иск по чл.424, ал.1 ГПК; /5/ Когато районният съд се е произнесъл положително и е уважил заявление по чл.417 ГПК на кредитор като му е издал заповед за незабавно изпълнение и срещу нея не е подадено възражение и в последствие се установи, че производството по издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, приета макар и след срока за възражение, но в срока по чл.424, ал.2 ГПК, съставлява ли това обстоятелство новооткрито обстоятелство и обосновава ли допустимост на иск по чл.424, ал.1 ГПК, след като самата заповед за незабавно изпълнение не подлежи на отмяна по чл.303 и сл. ГПК?; /6/ Следва ли в този смисъл да се даде по-широко тълкуване и се разшири приложното поле на чл.424 ГПК при явна незаконосъобразност на вече влязла в сила заповед за незабавно изпълнение. Поддържа се наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Формулираните от касаторката въпроси не са разглеждани от въззивната инстанция, поради което по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е приел единствено, че за допустимостта на иска е необходимо да са налице обстоятелства, които да са попречили на длъжника да узнае факта /датата на предсрочната изискуемост на кредита/, респективно да се снабди с документа при полагане на дължимата грижа. Липсват мотиви на тази инстанция относно значението на обстоятелство, дали кредиторът знае този факт, признанието на този факт от него в по-късен момент, за необходимостта от провеждане на разследване от длъжника, за незаконосъобразността на заповедта за изпълнение и дали формирането на задължителна практика на ВКС може да се приеме за новооткрито обстоятелство по см. на чл.424, ал.1 ГПК. В исковата молба не са наведени обстоятелства на частната жалбоподателка – поръчител по кредита, защо много след изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е поскала справка от банката – кредитор относно предсрочната изискуемост на кредита, която се сочи като ново доказателство, нито са наведени обстоятелства, които са възпрепятствали изискването на такава справка по-рано. Освен това, в исковата молба се сочи, че на ищцата е било известно, че в извлечението на банката, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е била посочена дата на предсрочната изискуемост – 20.03.2012г., която предхожда датата – 21.11.2012г., посочена в справката, на която дата се позовава касаторката по иска по чл.424, ал.1 ГПК. С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не обсъжда наведените допълнителни предпоставки от частната жалбоподателка.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2208 от 28.01.2015г., постановено по ч. гр. д. № 690/2015г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.