О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 03.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 964 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В., [населено място], срещу решение № 330 от 28.11.2013г. по в.т.д. № 512/2013г. на Апелативен съд – Варна, с което се потвърждава решение № 433/ 15.05.2013г. по гр.д. № 2874/ 2012г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], искове по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за връщане на сумата от 35 204,94 лева – частично платена покупна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, по чл.92, ал.1 ЗЗД- за заплащане на неустойка в размер на 11 793,65 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 3 319,45 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.12.2011г. до завеждането на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалния закон.
Ответникът по жалбата, [фирма], не представя отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на исковете, въззивният съд е приел, че за периода от месец март 2009г. до 26.04.2011г., когато ответникът е бил в забава относно изпълнението на задължението си по сключения между страните предварителния договор за продажба да снабди сградата с разрешение за ползване, не е налице волеизявление от страна на ищеца за разваляне на договора. Посочено е, че едва в писмените бележки след даване ход на устните състезания се поддържа, че в протокола от съдебното заседание е допусната фактическа грешка относно твърдението на представителя на ищеца като вместо, че договорът е прекратен с писмо – покана от 07.07.2009г. неправилно е вписано, че прекратяването е направено с нотариална покана от 25.12.2011г. Решаващият състав е изложил съображения, че доколкото липсва поправка на съдебния протокол по предвидения за това ред по чл.151 ГПК, обстоятелството за разваляне на договора с писмото – покана от 07.07.2009г. не представлява част от спорния предмет и е недопустимо да се въвежда в него при въззивното разглеждане на делото. Независимо от това, въззивната инстанция е изложила мотиви, че писмото от 07.07.2009г. не съдържа изявление за разваляне на договора, а единствено покана за прекратяване на същия по взаимно съгласие на страните. След въвеждането на сградата в експлоатация на 26.04.2011г. ответникът е престанал да бъде в забава, поради което е прието, че направеното с 8 месеца по-късно едностранно изявление за разваляне на договора с нотариална покана от 15.12.2011г. не е породило целяното с него правно действие. Според въззивния съд, твърдението на ищеца за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД без предупреждение, поради това, че изпълнението е станало безполезно за кредитора, е въведено за първи път в първото открито съдебно заседание пред първата инстанция без да е допуснато изменение на иска, което е допустимо в производството по търговски спорове само, ако има отговор от ответника на исковата молба. Същевременно е прието, че липсват въведени обстоятелства, в какво конкретно се изразява сочената безполезност, както и че не е проведено доказване по този въпрос. Във връзка с претенцията за неустойка са изложени и аргументи за недължимостта й, поради това, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като след завършването на сградата в груб строеж купувачът е следвало да подсигури отпускането на банков кредит за покриването на остатъка от продажната цена като условие за сключването на окончателния договор, което не е направил.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че в атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на спора правни въпроси: /1/ Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, ако първоинстанционният съд е пропуснал това и страната го е навела като оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада във въззивната жалба?; /2/ Следва ли да се счита, че страната е навела твърдения по надлежния ред за двойна забава на ответника, веднъж като не е изпълнил задължението си да построи и продаде обекта в уговорения срок през месец май 2009г., и втори път, като не е изпратил покана за сключване на окончателен договор до касатора, както и че в резултат на тази забрана ищецът е загубил интерес от изпълнението, ако същите са направени в първото по делото съдебно заседание, но съдът не е отразил това в окончателния доклад по делото?; /3/ При производството по търговски спорове коя е последната процесуална възможност на ищеца да извърши изменение на иска извън неговия размер?; /4/ Следва ли поканата за разваляне на договора да съдържа изрично изявление за това или искането в този смисъл може да се извлече от съдържанието на поканата?; /5/ При условие, че в предварителния договор е посочено, че окончателният договор ще се сключи след снабдяване с акт обр.14 за строежа, коя страна следва да отправи покана за сключване на окончателния договор и неизпращането на такава в срок поставя ли страната в забава?”. По отношение на първите два въпроса касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо останалите въпроси релевира основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с доклада е относим за спора, но не обуславя допускането на касационен контрол на обжалвания акт, тъй като даденото от апелативния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. При поддържано твърдение за липса на указания за разпределение на тежестта за доказване развалянето на договора, въззивната инстанция е отказала да даде нови указания на ищеца – жалбоподател, с оглед твърдението му, че развалянето на договора е станало или с писмото – поканата от 07.07.2009г., или с нотариалната покана от 2011г., които са представени по делото още с исковата молба, поради което не е налице непосочване от страната на доказателства за обстоятелство, за което тя носи тежестта на доказване. Дали въз основа на тези доказателства се доказва наличие на волеизявление за разваляне на договора и поражда ли то целения с него правен ефект, са въпроси относно интерпретиранет на доказателствения материал и извеждане от него на фактически и правни изводи, които не представляват порок на доклада на първата инстанция. Нещо повече, преценката на въззивния съд е била мотивирана и от изявлението на жалбоподателя, че други доказателства за разваляне на договора няма да сочи, тъй като вече ги е представил по делото.
Въпросите за непълнотата на доклада относно наведени от ищеца факти и възможността за извършване на изменение на иска в производството по търговски спорове, свързани с твърдението за разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД, не са обуславящи за изхода на делото. Въпреки, че се е позовала на липсата на изменение на иска, въззивната инстанция е изложила и мотиви относно твърдението на ищеца за липса на интерес на кредитора от изпълнението, като е приела, че не са въведени обстоятелства, в какво конкретно се изразява сочената безполезност, както и че не е проведено доказване по този въпрос. След като ищецът – касатор твърди наличие на причинна връзка между забавата на ответника и липсата на интерес от изпълнението, той е следвало да посочи в какво се изразява последното, тъй като не всяка забава води до очертаната от него хипотеза на чл.87, ал.2 ЗЗД.
Формулираните въпроси, дали волеизявлението за разваляне може да бъде само изрично и дали то следва да се извежда от съдържанието на поканата, също не са предопределили изхода на делото. Въззивният съд не само не е отрекъл възможността волята на страните да бъде изведена от съдържанието на поканата, но и изрично се е позовал на него, като е посочил, че с нея е отправена покана за сключване на споразумение за прекратяване на договора във връзка с неизпълнението му.
Общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация не е осъществено и спрямо последния въпрос, тъй като според въззивния съд след издаването на акт обр.14 за строежа, ищецът е изпаднал в забава, поради неизпълнение на задължението да подсигури заплащането на остатъка от продажната цена чрез сключване на договор за кредит, като условие за сключването на окончателния договор. Именно поради тази причина сключването на окончателния договор не е разгледано на плоскостта на изпращане на покана от продавача за това.
Предвид липсата на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не обсъжда релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 28.11.2013г. по в.т.д. № 512/2013г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.