О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
[населено място], 22.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№2529/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Н. Д. и В. В. Д. – П. срещу определение от 10.06.20014г. на САС, с което съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №918/7.05.2013г., постановено по гр.дело № 2553/2012г. в частта за разноските. Жалбоподателите искът отмяна на определението по съображения, че САС е пренебрегнал постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Поддържа, че ДТ не се дължи, съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Становище от ответника ЗД [фирма] не е получено в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, с оглед на наведените в нея основания за отмяна на обжалваното определение, тя е неоснователна. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ищците се освобождават от заплащането на такси и разноски по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, какъвто е случай по делото / чл.83, ал.1, т.4 ГПК/. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси, разноски и изплатеното възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт. Този извод произтича от материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото. Следователно освобождаването на ищците от публичноправното задължение от такси и разноски не ги освобождава при частичното отхвърляне на предявените искове от материалноправната им отговорност пред насрещните страна за извършените от тях разноски. Следва да се отбележи, че дължимата ДТ за образуваното исково производство е присъдена само с първоинстнационното решение в размер на уважените искове, платима от ЗД [фирма] на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В заключение частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 10.06.20014г., постановено по гр.дело № 2553/2012г.на САС, с което съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели В. Н. Д. и В. В. Д. – П. за изменение на решение №918/7.05.2013г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: