1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
[населено място], 17.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2649/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. М. Й., адв. Б. Л. и адв. З. К. – С. срещу решение № 391 от 4.03.2013г., постановено по гр.дело № 4200/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав. Според касатора решението е неправилно, постановено при грубо нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения по всяко едно от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.какъв е основния принцип на обратно действие на материалноправни норми по отношение на юридическите факти, реализирани преди влизането им в сила. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №555 по гр.дело №104/2009г. и решение №179 по гр.дело № 563/2009г.; 2. До къде се разпростират границите на държавната регулаторна намеса в търговските отношения между частноправните субекти, единия от които е с господстващо положение на определен пазар, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.; 3.какво е приложението на принципите, залегнало в разпоредбата на чл.298 ТЗ в законодателството уреждащо отношенията между търговците на регулирания пазар на телекомуникациионните услуги, отчитайки как е уреден този въпрос законодателно за други сектори при критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата „Б.” Ад, чрез адв. А. П. в писмен отговор поддържа становище да не се допуска обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е доказал нито една от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
СГС е уважил предявен от [фирма] срещу [фирма] / Б” АД/ иск по чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 322 290.56 лв. и законна лихва върху нея, считано от датата на исковата молба, съставляваща дължимо възнаграждение по сключени между страните договори. В исковата молба ищецът твърди, че по взаимно съгласие между [фирма] и Б.АД е продължено действието на допълнително споразумение от 22.07.2003г. със споразумение от 1.04.2008г., по цени, които са по-ниски от тези по ОУ, одобрени от КРС. От 30.11.2009г. Б. АД е фактурирало на [фирма] услуги на цени по Общите условия, одобрени от КРС за ползваните от него услуги „колокация, поради което ищецът претендира по четири броя фактури заплащане на възнаграждение за предоставените от него на Б. услуги, като е взета предвид разлика в цените между предоставените услуги по цени по споразумението от 2008г. и фактурираните цени.
САС е отхвърлил иска по чл.79 ЗЗД като неоснователен.
За да постанови обжалвания резултат, САС се е позовал на разпоредбите на чл.177, чл.178 и чл.179 ЗД / отм/, като действащ закон към момента на създадените облигационни отношения и на параграф 7 от ПЗР на ЗЕС, действащ към момента на издадените от БТК фактури. Приел е, че договорните отношения по услугата „колокация” се регулират от специални правни норми, контролират се по административен ред, като целта на законодателя е да осигури равнопоставеност на страните, ползващи услугата, предоставяна от БТК. С тях се гарантира правото им на достъп до неподлежащи на възпроизвеждане помещения, съоръжения и кули на БТК. За да имат действие ОУ, съгласно чл. 179, ал.3 ЗД отм., те следва да бъдат одобрени от КРС. Комисията може да задължи операторите по чл. 177, ал. 2, какъвто безспорно е БТК, да изменят своите общи условия в интерес на потребителите по отношение на технически условия, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда, живота и здравето на хората – чл.180, ал.3 ЗД отм. Утвърдените от регулатора ОУ са задължителни както за БТК, така и за останалите оператори по чл.177, ал.2 ЗД отм. Преуреждането на отношенията с операторите, с които БТК има сключени договори настъпва по силата на закона – чл.177, ал.4, във вр. с ал.2 ЗД отм. Разпоредбите регулират и уреждат обществени отношения от публичен порядък, поради което страните по индивидуалните договори, сключени с обществения доставчик БТК не могат нито да ги дерогират, нито да ги заобикалят, като прилагат за напред в отношенията си задължително уредените по начина посочен в закона и новите ОУ заварени правоотношения. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищеца, че подписаното през 2008г. споразумение между страните е при влезли в сила ОУ, като се е позовал на мотивите на решението на ВАС за момента на изпълнението на решението на КРС. Споразумението е договор и изменя общите условия, поради което е неприложимо, прилагат се общите условия. При колизия на задължителното за страните действие на сключения между тях договор и наложената от правовия ред императивна правна уредба, последната има примат над договора.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос какъв е основния принцип на обратно действие на материалноправни норми по отношение на юридическите факти, реализирани преди влизането им в сила. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №555 по гр.дело №104/2009г. и решение №179 по гр.дело № 563/2009г. на ВКС, ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Във вложения във въпроса смисъл за действието във времето на приети нови материалноправни норми спрямо правоотношения, възникнали преди влизането им в сила, въззивният съд не се е произнесъл. Към датата на възникване на облигационна връзка между страните дейността на БТК е регулирана от Закона за далекосъобщенията отм. Съобразен е от съда параграф 7 ПЗР на ЗЕС, обнародван в ДВ бр.22.05.2007г., в който е предвидено, че наложените по реда на отменения ЗД задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с достъп и взаимно свързване, съвместно разполагане и съвместно ползване на помещения и съоръжения, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на предприятия, определени за такива със значително въздействие върху съответния пазар, по реда на този закон. Към търговските отношенията между страните е приложена действаща правна норма. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗД отм., е императивна правна норма, която задължава операторите да съобразяват договорните си отношения с разработените и утвърдени от КРС Общи условия, при изричната забрана, че договорите не могат да ги изменят. В този смисъл въпросът не се явява обуславящ изхода на спора. Съдебните решения на ВКС, ГК, на които се позовава касаторът, не обосновават извод за допълнителния критерий по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. И двете решения се отнасят до прилагането в отношенията между страните на друг специален закон – ЗСПЗЗ при преценка действителността на решенията на ПК за възстановяване на правото на собственост при действието на различни редакции на закон. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е случая.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в разпоредбите на чл. 177, чл.178, чл.179 и чл.180 от ЗД отм. Доколкото съдът е изградил правните си изводи за прилагането в отношенията между страните на закона / чл.177 –чл.179 ЗД отм./ и Общите условия за сключване на договори за съвместно ползване от операторите, така както е формулиран и развит въпросът в съобразителната му част, не се явява обуславящ изхода на спора. Целта на регулацията е операторите да действат при еднакви условията при сключването на споразумения за услугата „колокация”. Не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК при дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Разпоредбите на ЗД отв. ясно и недвусмислено регламентират правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията като регулатор на тези специфични отношения.
Доколкото отношенията между страните се уреждат от специален закон, третият въпрос какво е приложението на принципите, залегнали в разпоредбата на чл.298 ТЗ в законодателството, уреждащо отношенията между търговците на регулирания пазар на телекомуникационните услуги, отчитайки как този въпрос е уреден в други сектори на регулирани пазари, не обосновава общата предпоставка въпросът да е обуславящ изхода на спора. Задължителното съдържание на Общите условия е посочено в чл.179, ал.2 ЗД отм. За прилагането на Общите условия законодателят е създал специални правила – те трябва да бъдат утвърдени от регулатора, съобразяването им със закона се проверява по съдебен ред. Изложените доводи, че тоталното игнориране на правния смисъл „общи условия” залегнало в гражданското право по отношение на търговските сделки, каквито са сделките между Б. АД и [фирма], са доводи за евентуална промяна в законодателството, което регулира този вид отношения, но не обосновават извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, за да бъдат тълкувани правни норми, които са ясни.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №391/4.03. 2013г., постановено по в.гр.д. № 4200 /2011 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: