О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1559 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. М. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 259/12.02.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, дванадесети състав по гр.д. № 4132/2014 г., касателно отхвърляне предявения иск на касатора за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 25000 лв. до 40000 лв. със законните последици.
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. фонд /ГФ/ не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Н. М. срещу ГФ за сумата 40000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди при увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на неизвестен водач с неидентифицирано МПС, на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./. Първоинстанционният съд е уважил иска за 14000 лв., а САС е присъдил още 11000 лв. като е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 25000 лв. до пълния предявен размер 40000 лв. със законните последици. САС е съобразил указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., относно преценката на конкретните обстоятелства при приложение на справедливостта при определяне размера на обезщетението, която преценка следва да се прави във всеки отделен случай. В този смисъл САС е преценил получената от ищцата и настоящ касатор травма при процесното ПТП, претърпените увреждания и конкретните икономически условия, както и нивата на застрахователно покритие към момента на причиняване на увреждането. Изложени са подробни съображения относно полученото травматично увреждане, възрастта на пострадалата, продължителността на възстановителния период и интензитета на преживените от нея болки и страдания през този период, степента на възстановяване, прогнозите за здравословното й състояние за в бъдеще.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата
В настоящия случай в касационната жалба се поддържа неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението в крайно занижен размер при несъобразяване на разясненията в ППВС № 4/1968 г., водещо до присъждане на различни размери на обезщетение в съдебната практика, с което се обосновава необходимост от уеднаквяване на тази практика, за да не се стига различните съдилища да достигат до различни изводи при определяне на претендирано обезщетение, определено по справедливост. Така поставените въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са от значение за изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при изложени подробни съображения за това, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както се поддържа в касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259/12.02.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, дванадесети състав по гр.д. № 4132/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.