О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
[населено място], 18.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 1789/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. П., чрез адв. И. М., срещу решение №158 от 7.24.01.2014г., постановено по т.дело №82/2014г. на Великотърновския апелативен съд, търговско отделение, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма], със седалище е адрес на управление [населено място], сумата от 20 577,12лв., представляваща неплатена цена на 685.904 дка земеделска земя по наемен договор от 23.03.2011г. , ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до окончателното й заплащане, за сумата от 4365.65лв., представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 28.03.2011г. до 17.04.2013г., както и в частта на разноските. Решението, с което е потвърдено решение №158/30.07.2013г., постановено по т.дело №82/2013г. на Плевенския окръжен съд, поради необжалването му е влязло в сила.
Касаторът поддържа неправилност на решението и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на въззивното решение в обжалваната му част. За допускане касационното обжалване поддържа критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос: в случаите когато договор за наем е бил сключен под отлагателно условие за заплащане на наемната цена в определен срок и в договора изрично е вписано, че при неплащане на наемната цена в определения срок той не поражда действие, налице ли е недобросъвестно поведение по смисъла на чл.25, изр.2 ЗЗД на наемателя ако не плати в указания срок 2331/2010г. на Търговищкия окръжен съд.
Ответникът ЕТ С. И. Дически с фирма „ Агро- С. Д.” в писмен отговор заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да уважи частично главния иск по чл.232, ал.2 ЗЗД, апелативният съд е приел за доказано, че страните са сключели наемен договор на 23.03.2011г., по силата на който наемодателят / ищец/ е отдал за временно ползване на ответника – наемател 1200.024 дка земеделска земя при наемна цена за срока на договора в размер на 36 000.72 лв., като в чл.2 на договора е посочено, че имотите са описани в приложение, неразделна част от договора. В чл.3 страните са уговорили срока на договора / за стопанската година 1.10.2010г. -1.10.2011г./ и същия поражда действие, в случай, че наемната цена бъде платена от наемателя в отлагателния срок. Страните са подписали фактура №3120 от 23.03.2011г. за дължимата наемна цена по договора за наем, която не е осчетоводена от ответника и по нея не е извършено плащане. Фактурата е намерила отражение в дневниците за продажба и в справка декларация по ЗДДС за данъчния период 1.03.2011г. до 31.03.2011г. Според подадената декларация по чл.70, ал.2х от ППЗСПЗЗ, с вх. № 19 от 4.04.2011г., [фирма] е посочило, че на основание договор за наем от 23.03.2011г. размера на земята е 685.904дка. Уговорената наемна цена не е платена от наемателя в уговорения срок.
От правна страна съдът е направил извод, че сделките сключени с модалитет – отлагателен срок са действителни и се намират във висящо положение. Когато отлагателното условие се сбъдне, настъпват правните последици на сделката, като сбъдването на условието има обратна сила и правните последици на сделката се пораждат от момента на сключването й. След преценка на посочените по – горе доказателства, Великотърновският апелативен съд е приложил фикцията на чл.25, ал.1, изр.второ ЗЗД – неплащането на наемната цена на уговорената дата – 28.03.2014г. от страна на наемателя се определя като негово недобросъвестно поведение, целящо договорът да не породи своето правно действие. Искът за претендираната наемна цена е уважен за 685.904дка , за които е прието, че по безспорен начин се доказва ползването им през стопанската 2010-2011г. от ответника. Съобразно уважената част от главницата е уважен и искът за мораторна лихва.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая съдът се е произнесъл по формулирания от касатора материалноправен въпрос, но касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не се обосновават допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не се позовава на задължителна за съдилищата съдебна практика – Постановление на ВС, ТР или решения по чл.290 ГПК / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, в противоречие на която да се е произнесъл въззивният съд по материалноправния въпрос. Представеното от касатора решение на Търговишкия районен съд не обосновава допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила. Съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика по правния въпрос. Позоваването на закона само не е основание за допускане касационно обжалване на обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Касаторът не е обосновал значението на сочения за съществен материално правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава, а такива съображения не са изложени.
В заключение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което решението на Великотърновския апелативен съд не се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят документираните в договора за правна помощ разноски в размер на 1000 лв. / адвокатско възнаграждение/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23/24.1.2014 г., постановено по в.т.д.№297/2013г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на ЕТ С. И. Дически с фирма „ Агро- С. Д.” адвокатско възнаграждение 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: