2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
гр. София, 03.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2028 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2828 от 09.08.2016г., постановено по ч. гр. д. № 3576/2016г. от Апелативен съд София, с което се потвърждава определение №16223 от 01.07.2016г. по гр.д. № 6145/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по подадената от жалбоподателката искова молба.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата.
Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по исковата молба на жалбоподателката, въззивният съд е приел, че в хипотезата на банкетна жалба, е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материалноправни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред, каквото нарушение в случая не е налице. Апелативният съд е препратил към съображенията, изложените от първата инстанция относно основанията за прекратяване на производството по делото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Поставените от частната касаторка въпроси във връзка с преюдицирането на менителничния ефект, редовността от външна страна на записа на заповед и препродажбата от трето лице на „двойно гарантиран имот – чрез платен задатък и запис на заповед” не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация, тъй като не са обусловили изхода на делото. Процесуалният въпрос, следва ли при препращане към преценката на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени мотиви и изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност, също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като липсва формулиран въпрос относно решаващия за изхода на спора извод на апелативния съд, че при липса на конкретни оплаквания срещу акта на първата инстанция, проверката на въззива е ограничена до приложението на повелителна материалноправна норма, каквато в случая не е нарушена.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2828 от 09.08.2016г., постановено по ч. гр. д. № 3576/2016г. от Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.