О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
[населено място], 17.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение насрочено в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3894/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] , срещу решение № 893 от 13.05.2013г., постановено по гр.д. № 850/2013г. на Софийски апелативен съд, с което, след като е отменено решение №6059 от 29.08.2012г., постановено по гр.дело № 9022/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-3 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.82 ЗЗД обезщетение за неизпълнен договор за строителство С -3102 от 18.09.2008г. в размер на 1 239 782.07 лв. претърпени загуби и сумата от 2 589 431.70 лв. пропуснати ползи, както и направените по делото разноски в размер на 228 682.81 лв., вместо което е отхвърлил предявените искове по чл.82 ЗЗД като неоснователни. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване е обосновано с критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни и материалноправни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] / Г./ в писмен отговор излага подробни съображения за недопускане на решението на САС до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
[фирма] е предявил обективно съединени искове срещу ДП „С. и възстановяване” – София . Претендираните вреди са в размер на 3 911 660 лв., от които претърпяна загуба в размер на 1 476 230.07 лв. и пропуснати ползи в размер на 2 589 431.71 лв., последните от неполучена от ищеца печалба от продажбата на недв. имоти по предварителен договор за покупко-продажба на недв. имоти от 15.09.2008г. и анекс от 29.09.2008г., със страни ищецът и дружеството „Балканика имоти” А., като купувач по предварителния договор.
СГС е уважил иска за претърпяна загуба частично, а за пропуснати ползи изцяло.
За да отхвърли предявените искове по чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД Софийският апелативен съд е приел, че възложителят по договора за строителство С – 3109 от 18.09.2008г. [фирма] не е изпълнил задълженията си по т.2.1 от договора да предостави на ответника техническата документация за извършване на СМР, необходима на изпълнителя за да изпълни качествено и в срок възложената му работа. Изпълнението на това задължение от възложителя е прехождащо и обуславящо задължението на изпълнителя, поради естеството на възложената работа. В. е изпаднал в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД, защото не е дал необходимото съдействие на изпълнителя [фирма], което ищецът е дължал по договора – т.2.1 и закона. П. от забавата, съгласно чл.96 ЗЗД, е освобождаване на изпълнителя от последиците на евентуална своя забава. За неоснователно е прието възражението на ищеца за несвоевременно направено възражение от ответника за неизпълнение на това задължение от възложителя. Според съда в отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за неизпълнение на договора от ищеца, а в отговора на уточнението на исковата молба е конкретизирал неизпълнението на задължението по раздел ІІ, т.2.1 и чл.2.3 от договора за строителство.
Въззивният съд е приел също, че в отговора на исковата молба [фирма] е направило възражение, че пръв ищецът възложител е изпаднал в забава да погаси в срок задължението си за извършената и приета работа, което е прието за основателно. След обсъждане на доказателствата по делото – клаузите на договора, уреждащи начина на разплащане на цената за СМР, актове образец 19, фактури, подписана от страните Справка за изпълнени и разплатени стойности на обектите, заключението на ССЕ и заключението на СТЕ – е приел, че сумата за доплащане на изработената и приета работа възлиза на 183 380.28 лева. СМР са действително извършени и приети от възложителя, поради което ищецът дължи заплащане на уговореното възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Съдът е обсъдил клаузи на договора – т.6.5, според която срокът за изпълнение на строителните работи се удължава с толкова дни, с колкото дни възложителят е забавил разплащането по одобрените протоколи обр.19 по независещи от строителя причини и т.9.7 за уговорено правото на строителя да спре строителството при неплащане на изпълнените СМР. Въззивният съд е счел, че въпреки несъставянето на протокол за спиране на строителството, е налице хипотезата на т.6.5 и т.9.7 от договора, даваща право на изпълнителя да преустанови задължението си по договора, без да отговаря за последиците от забавата. Поради това САС е счел, че по делото не е установено виновно поведение на изпълнителя по договора за строителство.
Окончателният извод е, че ответникът е провел успешно насрещно доказване на твърденията си, с което е обезсилил твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора, което има за правни последици отхвърляне на исковете по чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела за недоказани останалите елементи от фактическия състав на чл.82 ЗЗД – вредите да са в причинна връзка с неизпълнението и да са предвидими към момента на възникване на задължението в претендирания размер. Счетено е, че дори да е доказано виновно неизпълнение на възложените работи по договора за строителство от 18.09.2008г. от Г. ЕАД , не може да се приеме, че конкретната вреда от неизпълнението на договора се явяват плащанията от възложителя по договори с трети лица. Претендираните разходи по тези договори са извършени общо за всички проектирани обекти / А, В, С и Д/, строителството на обектите А и С са били предмет на договор с друг изпълнител, поради което евентуално вложените в тях средства, както и нереализирането на пропуснати ползи по предварителния договор и анекс към него/ които не са представени по делото/ не могат да се приемат за преки вреди от евентуално неизпълнение на договора от 18.09.2008г. По отношение на сградата Д, за която е учредено право на строеж с нот.акт №92 от 11.05.2007г., ищецът не може да се позовава на претърпени загуби и пропуснати ползи, поради липсата на уговорка за погасяване на правото на строеж след изтичане на определен срок.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира три процесуалноправни въпроса: 1. Допустимо ли е съдът да основе решението си на преклудирано възражение на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи на изпълнителя одобрени строителни книжа?; 2. Допустимо ли е съдът да измени чрез разширително и поправително тълкуване възраженията на ответника, заявено в отговора на исковата молба, като се поддържа, че съдът е разгледал ненаведено по съответния ред в преклузивния срок възражени?; 3 Допустимо ли е съдът да основе решението си въз основа на ненаведени от ответника в отговора на исковата молба възражения по т.6.5 и т.9.7 от договора за удължаване на срока на изпълнение с толкова дни с колкото се е забавил в разплащането и изпълнителят да спре строителството, поради неплащане на СМР? По така формулираните процесуалноправен въпроси касаторът се позовава на задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решения постановени по реда на чл.290 ГПК, в които състави на ВКС са се произнесли по приложението на чл.133 ГПК и въведената с него ранна преклузия / рашение № 429 по гр.дело №1151/2009г., решение №259 по гр.дело № 63/2012г. на ВКС, ГК, решение №19 по гр.дело 262/2010г. , решение № 230 по т.дело № 1090/2011г. на ВКС и др./
По въпроса, свързан с приложението на чл. 133 ГПК съществува задължителна съдебна практика. Съгласно т.4 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС , по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Решението на САС ще следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което изключва допускането по на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите : С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направени от ответника след срока за отговор на исковата молба и на ненаведени в процеса от ответника възражения с отговора на исковата молба, за проверка за съответствието на въззивното решение с разрешенията дадени в т.4 на ТР №1/2013г. и практиката по чл.290 ГПК.
Отговорите на въпроси 4 и 5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е предпоставено от отговора на първите три въпроса, поради което по тях не се допуска въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 76 584 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаването на съобщението. Невнасянето на ДТ в посочения срок има за правна последица прекратяване на производството по касационната жалба.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 893 от 13.05.2013г., постановено по гр.д. № 850/2013г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №6059, постановено по гр.дело №9022/2011 г. на СГС , г.о. І-3 състав и са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД искове за заплащане на обезщетение за неизпълнение на Договор С -3102 от 18.09.2008г. в размер на сумата от 1 239 782.07 лв., представляваща претърпени вреди и сумата от 2 589 431.70 лв. пропуснати ползи , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете..
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] да внесе по сметка на ВКС ДТ 76 584 лв., с представяне на платежния документ в деловодството на ТК на ВКС, в едноседмичен срок, считана от датата на получаване на съобщението. Ако ДТ не бъде внесена по сметка на ВКС, ТК в посочения срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: