О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
[населено място], 25.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №484 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. И. М. от ПАК, за отмяна на решение №1602/19.07.2013г. постановено по т.дело №4514/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, VІ състав, с което е обезсилено решение №1189/29.06.2012г., постановено по т.д. №2780/2011г. на СГС, като процесуално недопустимо и е прекратено производството по делото. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че липсва искане за конституирането на [фирма] като ответник по делото, като универсален правоприемник на [фирма]. Според жалбоподателя АД следва да се счита конституирано в процеса от подаването на допълнителната искова молба, която освен като молба за поправка на името на ответника, следва да се счита и като молба за конституирането на дружеството правоприемник. Като съдебна практика по идентичен случай касаторът сочи решение №2218/22.02.2012г., постановено по т.дело № 1161/2010Г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Какъв е правния ефект на подадена до съда молба в срока за подаване на допълнителна искова молба, в която ищецът посочва, че поради допусната фактическа грешка коригира фирмата на ответника и представлява ли тази молба искане за конституирането на преобразуваното търговско дружество. 2. От кой момент се счита предявен искът срещу правоспособния ответник. 3. Представлява ли изменение на ответника по чл.228 ГПК или отстраняване на нередовна искова молба посочване на универсалния правоприемник на ответника чрез промяна в правно организационната му форма. По тези въпроси касаторът поддържа допълнителния критерий по т.1, на чл.280, ал.1 ГПК противоречие с решение № 221/22.02.2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 4.При констатиране на нередовна искова молба не следвали въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да му върне делото за отстраняване на нередовностите на исковата молба или да прекрати производството по делото. 5 В случай, че няма подадена жалба от ответника следва ли съдът да прекрати производството по делото и да се влоши положението на жалбоподателя като прекрати производството по делото. Според касатора по този въпрос решението противоречи на решение № 405 от 23.10.2012г. по гр.дело № 1740/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 282 от 28.10.2011г. по гр.дело № 235/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение №290 от 22.06.2010г. по гр.дело № 759/2009г. на ВКС, ІVг.о. 6. Допустимо ли е в случай, че в диспозитива на решението на първоинстанционния съд като ответник фигурира действителният ответник – дружеството правоприемник, въззивният съд да прекрати производството по делото. По този въпрос се поддържа противоречие с определение от 19.11.2009г. по гр.дело № 2181/1969г. на Іг.о. 7. Допустимо ли е в случай, че съдът е допуснал промяна/ поправка в името на ответника и определението му не е обжалвано, респ. не е направено възражение от конституираното дружество, въззивнияат съд да не зачете допусната поправка/ промяна и да се произнесе за липсата на пасивна легитимация на ответника. По този въпрос, както и по отношение на останалите въпроси касаторът сочи като допълнителен критерий т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обезсилване на решението на СГС като недопустимо, въззивната инстанция е приела, че исковата молба е подадена срещу неправосубектно лице. Към момента на подаването й ответникът [фирма] не е субект на правото, защото е заличено от търговския регистър на 24.06.2011г. Според съда е недопустимо провеждане на исково производство при начална липса на правен субект. При липса на валидно възникнало процесуално правоотношение между ищеца, ответника и съда, не се касае до нередовност или поправка на исковата молба, или до допусната техническа грешка / с оглед твърдението на ищеца/, която да може да бъде отстранена по реда на чл.229 ГПК, а до липса на първоначална легитимация на ответник поради неправилното му посочване от ищеца. Ако е предявен иск срещу юридическо лице, което преди подаване на исковата молба е загубило своята правосубектност поради вливането му в друго юридическо лице, този ответник не може да бъде субект на процесуално правоотношение и не може да има качеството на надлежна страна в процеса по смисъла на чл.26 ГПК. Съдът се позовал на съдебна практика на ВКС решение №221/22.02.2012г. по т.дело №1161/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №124/26.11.2009г. по т.дело №152/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №310/20.05.2013г. по ч.гр.дело № 3124/ 2013г. на VІ г.о.
По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
От формулираните осем въпроса настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса от кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник – универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, преди подаване на исковата молба, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решение № 221 от 22.02.2012г., постановено по т.дело № 1161/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК / въпрос 2/. С отговора на този въпрос ще бъде даден отговор на въпроса за правния ефект на молбата на ищеца за конституирането на правоприемника на заличеното преди подаване на исковата молба търговско дружество. Отговорите на процесуалноправните въпроси по т.3,4,5 се съдържа в отговора на първия въпрос на цитираното решение на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Седми и осми въпрос не са обуславящ изхода на спора въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, след като въззивният съд се е произнесъл по липсата на правосубектността на ответника по исковата молба, а не по отношение на ответника, спрямо който има постановено решение по съществото на спора от СГС. Шести въпрос също не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като правилото на чл. 271, ал.1, т.2 ГПК да не се влошава положението на страната, която е обжалвала решението има предвид забраната въззивният съд да се произнася по правилността на онази част от решението на първоинстанционния съд, което поради необжалването му е влязло в сила, т.е. нормата се прилага при неправилните решения.
С оглед на съществуването на съдебна практика по формулирания от касатора процесуален въпрос, задължителна за съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на САС по критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 648.10лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1602/ 19.07.2013г., постановено по в.т. дело № 4514/2012 г. на Софийския апелативен съд, т.о., 6 състав.
Да се изпрати съобщение на [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 648.10 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, като се представи в канцеларията на ВКС,ТК платежния документ. При неизпълнение на определението, производството по делото ще бъде прекратено, за което се съобщи на касатора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: