1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
[населено място] 13.05.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3869/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №1478 от 8.07.2013г., постановено по т.д. № 4109/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Касационното обжалване се обосновава с критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: Валиден ли е ЗЗ, който издателят не е издал с цел да създаде самостоятелно задължение по него, а да обезпечи друго такова по друга сделка и допустимо ли е обезпечаване на вземане по каузално правоотношение чрез издаване на ЗЗ, който е абстрактна сделка и е самостоятелно задължение, като се има предвид допустимостта на разглеждане на отделни искове по претенция по запис на заповед и по каузален договор, с което би могло да се стигне до осъждане на издателя на ЗЗ на две основания.
Ответникът [фирма] – [населено място] в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
На ответника по касация – ищец по иска по чл.422 ГПК [фирма] –гр. София е издадена заповед за незабавно изпълнение за сумата от 45 964.92 евро по чл.417 ГПК, на основание запис на заповед от 4.04.2008г. Издател на ценната книга е [фирма], [населено място], авалиран от ЕТ Г. Й. Д. с фирма „Г. Д. -92” [населено място]. Искът по чл. 422 ГПК е уважен от Кюстендилския окръжен съд срещу двамата ответници [фирма] и ЕТ Г. Д.-92” като солидарни длъжници. Решението е потвърдено обжалваното решение на Софийския апелативен съд.
За да потвърди решението на окръжния съд, въззивната инстанция е приела, че записа на заповед / ЗЗ/ е редовен от външна страна менителничен документ. ЗЗ е бил издаден в съответствие с изискването на закона от лизингополучателя да бъдът гарантирани вземанията на лизингодателя, като е бил надлежно авалиран от ЕТ. За неоснователно е преценено възражението на ответниците, че записа на заповед е нищожен, поради това, че съдържа две взаимно изключващи се условия за падеж – при предявяване/ „срещу представяне на този запис на заповед”/ и на падеж. В случая падежа е определен на посочената в него дата, съобразно изискването на чл. 486, ал.1, т.4 ТЗ. Обезпечаващото плащането поръчителство на авалиста е учредено по установения в чл. 484, ал.1 ТЗ начин. Първият ответник – търговското дружество – не е изпълнил задълженията си по каузалната сделка /договор за финансов лизинг/ да заплати в рамките на уговорените 84 месеца лизингови вноски. Размерът на неплатените лизингови вноски от 192 156.90 лв., към 22.03.2011г. е установен от ССЕ. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че не е имало съгласие от издателя за поемане на менителнично задължение, тъй като записа на заповед е издаден за обезпечаване на друг дълг. САС е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Формулираният от касатора правен въпрос : валиден ли е ЗЗ, който издателят не е издал с цел да създаде самостоятелно задължение по него, а да обезпечи друго такова по друга сделка не обосновава основната предпоставка – въпросът да е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на иска, доколкото ответниците не са доказали в хода на процеса за каква друга сделка извън тази по договора за финансов лизинг е издаден документа. В отговора на исковата молба ответниците са направили възражения за липсата на каузално правоотношение, поради което липсва основание за заплащане на сумата по записа на заповед, че записа на заповед е нищожен поради две взаимноизключващи се условия за плащания и че не съдържа предвидените в закона реквизити, по които съдът се е произнесъл. Възраженията за нищожност на ЗЗ поради липса на съгласие за задължаване и за привидност поради желанието на издателя за постигане на друг ефект, а не този по ТЗ, са направени за първи път в касационната жалба и като недопустими не подлежат на обсъждане, тъй като по тях съдът по същество не се е произнесъл. Тъй като въпросът не е обуславящ изводите на съда за уважаване на иска по чл.422 ГПК, това е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по него / ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
По въпроса допустимо ли е обезпечаване на вземане по каузално правоотношение чрез издаване на ЗЗ има съдебна практика по чл.290 ГПК, която се явява задължителна за съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, т.е. съществуването на вземането, което записа на заповед обезпечава. След проверка на редовността на ЗЗ от формална страна съдът по същество се произнася дали вземането по тази сделка съществува или не. В този смисъл са решенията по чл.290 ГПК № 113 от 4.10.2010г. по т.дело № 1074/2009г. Іт.о., решение №102 от 25.07.2011г. по т.дело № 672/2010г. ІІт.о., решение № 121 от 1.07.2009г. т.дело №55/2009г. на ІІт.о. и др. В случая с допълнителната искова молба ищецът е въвел факти и твърдения, че записа на заповед обезпечава изпълнението на вземане по каузална сделка – договор за финансов лизинг, по които съдът се е произнесъл със съдебното решение. Съществуващата задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК / т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ е основание да не се допуска решението на САС до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са обосновани приетите критериите в т.4 на цитираното ТР по тълкуването на процесуалната норма.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване.
Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за касационната инстанция, затова не му се присъждат разноски.
Водим от горното съставът на първо отделение на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1478 от 8.07.2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: