О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр. София, 06.12.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч.т.д. №1494/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Б. от [населено място] срещу определение № 136 от 17.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 161/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 41 от 18.01.2016 г., постановено по т.д. № 742/2015 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от такси и разноски в производството по т.д. № 742/2015 г. по описа на ОС –Пазарджик. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че е във възможностите му да заплати следващата се ДТ, след като месечният доход на семейството му надхвърля значително минималния такъв за страната и притежава два апартамента и земеделски имоти. Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от задължение за внасяне на такса.
Настаящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК.
С определението си Пловдивският апелативен съд е приел, че за произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да изходи от декларираните от молителя обстоятелства: общия месечен доход на двучленното семейство е в размер на 1463,59 лв.; притежаването на собствено жилище и автомобил; притежаването на два самостоятелни недвижими имота; притежавани от съпругата му четири имота, представляващи земеделски земи. Ирелевантен за произнасянето по молбата по чл.83, ал.2 ГПК е счетен фактът, че апартаментите/ извън притежаваното сем. жилище/ се намират във фактическо владение в трети лица и има висящ спор по чл.108 ЗС, след като с влязло в сила решение жалбоподателят и съпругата му са признати за собственици. Без значение за преценката за освобождаване от ДТ е преценено обстоятелството, че земеделските имоти се намират във владение на бащата на съпругата. При преценката за имущественото състояние на жалбоподателя съдът е взел предвид факта на обявяването му за купувач на недв. имот при проведена публична продан. За недоказано е прието твърдението, че на жалбоподателя са необходими по 170лв. месечно за закупуване на лекарства. Не на последно място решаващият съд е счел, че предявения осъдителен иск за сумата от 753 000 лв. може да бъде предявен първоначално и като частичен, което би се отразило върху дължимия размер на държавната такса. Въз основа на така декларираното, въззивната инстанция е направила извод, че И. Б. разполага с имущество, което е достатъчно да покрие държавната такса върху цената на иска.
На основание чл. 274, ал.3 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В конкретния случай, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа, че въззивният съд, след изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, не е съпоставил същите с цената на иска и пълния размер на държавната такса и разноски, въз основа на което да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането да заплати дължимата държавна такса или част от нея. Сочи като съдебна практика определение №603/23.09.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, ІІт.о.; определение № 573/12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ІІ т.о.; определение № 612/12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. ІІ т.о. ; определение № 496/10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ІІ т.о.
По въпроса: Длъжен ли е съдът да съпостави общото материално състояние на ищеца и останалите относими обстоятелства с цената на иска и пълния размер на ДТ, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че обжалваното определение не е в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика. Въззивният съд е преценил всички релевантни факти, за които самият жалбоподател е представил доказателства, като е приел, че те не установяват невъзможност, поради липса на средства, за заплащане на дължимата такса. Различният резултат при произнасяне по молбите по чл.83, ал.2 ГПК се дължи на различните установени по всяко едно от определенията по чл.274, ал.3 ГПК факти и обстоятелства, от значение за преценката дали страната разполага с достатъчни средства да заплати дължимата ДТ. Представените с жалбата определения на състави на ВКС, ТК, са постановени също след конкретната преценка на представените в производството по чл.83, ал.2 ГПК документи за материалното състояние на ищеца и други от значение обстоятелства, като напреднала възраст, лошо здравословно състояние, запорирано имущество, липса на недвижимо имущество и допълнителни доходи, минимален размер на месечни доходи за семейството и др. От изложеното следва, че атакуваното въззивно определение не е постановено в противоречие с горецитираните съдебни актове на ВКС.
В изложението си жалбоподателят навежда и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, които обаче не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на частната касационна жалба, тъй като основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 136 от 17.03.2016 г. по в.ч.т.д. № 161/2016 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: