О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
Гр. София, 22.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдията Костова ч. т. д. №3440/2015г, приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от Р. Р. Х., Л. Алим Х. и А. А. Р., чрез своя законен представител А. А. Р., действащ чрез своя баща и законен представител, всички представлявани от адв.Л. Г., против определение № 2770/09.10.2015г., постановено по гр.д. №388/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, гр. отделение. С частната жалба се иска отмяна на определението. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства от ответното дружество за направени разноски в съдопроизводството пред въззивната инстанция. Считат, че определянето му по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. е неприложимо, тъй като юрисконсулта не извършва безплатна правна помощ. Позовава се на противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, твърди, че присъждането на разноски върху неуважената част от иск за неимуществени вреди е санкционирано по решения на съда в С.. Жалбоподателят е приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е посочил въпрос, който счита за значим по правилното приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК.
В отговор на частната жалба ответникът ЗК [фирма] – [населено място] поддържа становище за неоснователност, а твърденията за противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК за голословни. Ответникът по касация счита, че съдържанието на проложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа валидно основание за допускане на определението до касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, в производството по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели, за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която са осъдени да заплатят разноски / юрисконсултско възнаграждение/ на насрещната страна ЗК [фирма]. Съдът е изложил съображения, че юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, заплаща на юрисконсулта трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за представителство по конкретното дело. Поради това не е налице разход, който страната вече е направила, за да може да го посочи в списъка на разноските, а изрично уредено от закона право да претендира възнаграждение, равно на адвокатското възнаграждение, т.е. с нормативно определен размер.
Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което обжалването му не е обусловено от предпоставките на чл. 280 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В практиката си състави на ВКС са приели, че за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение вече е заплатено, тъй като за разликата от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското се заплаща по трудов договор, а не по договор за поръчка. Съдът присъжда възнаграждение в размер,определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря. В този смисъл са определения, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и затова имащи задължителен за съдилищата характер като: определение № 259 по гр.дело № 193/2012г. на ІІг.о.; определение №399 по ч.гр.дело № 357/2012г. на ІІІ г.о. ; определение №609 по ч.т.д. № 256/2010г. на Іт.о.
Чл. 78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. – отхвърлената част от исковете. Разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК определя правото на разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска. Законодателят не е изключил лицата, предявили иск за причинените им от деликт неимуществени вреди, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. Дали чл.78, ал.3 ГПК е противоконституционна разпоредба, единствено Конституционният съд на Република България може да се произнесе. Съгласно чл.149, ал.1, т.2 на Конституцията конституционният съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание.
В обобщение на изложеното не са допуснати нарушения на закона от САС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2770/09.10.2015г., постановено по гр.д. № 388/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, гр. отделение осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: