О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София, 02.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4744 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ срещу решение № 47 от 09.01.2013г. по в.т.д. № 1384/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е потвърдено решение № 241 / 23.12.2011г. на Окръжен съд- Благоевград по т.д. № 224/ 2011г. за прекратяване на основание чл.517, ал.4 ГПК на [фирма].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответникът по жалбата, С. М. М., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Неоснователно е твърдението на ответника по жалбата, че подадената от [фирма] жалба изхожда от ненадлежна страна, за която липсват доказателства за правосубектност. Съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства, които на основание чл.23, ал.4 ЗТР, се считат за известни на съда без да се изискват доказателства за това, по време на висящността на спора ответникът по иска, [фирма], е променил наименованието си на [фирма], поради което касаторът, [фирма], се явява страна по спора.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземанията на взискателя във връзка, с които е предявен иска по чл.517, ал.3 ГПК, излагайки съображения, че с представените разходни касови ордери е извършено погасяване на вземанията по други записи на заповед с падеж извън периода, през който са падежите на ценните книги, обект на принудително изпълнение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че в атакуваното решение въпросът, дали при изплатено задължение по изпълнително дело, което не е само формално прекратено с писмен акт на съдебен изпълнител, е допустимо да бъде предявен иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК и съответно прекратено търговското дружество, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е приела, че задължението по изпълнителното дело не е погасено, като крайният резултат не е обвързан от това дали изпълнителното производство е прекратено или не.
С оглед неосъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради което е безпредметно обсъждането на релевираната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 09.01.2013г. по в.т.д.№ 1384/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.