О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 22.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3394 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Ж. А. чрез адвокат Г. В. срещу решение № 886/09.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО – 8 състав по гр.д. № 3826/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – Застрахователно [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Р. Ж. А. срещу Застрахователно [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за 60000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Б. М. А., починала на 30.12.2008 г. при ПТП, виновнно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Искът е отхвърлен от СГС с оглед наличие на сключено извънсъдебно споразумение между наследниците на Б. А.: Ж. Я. А., Я. Ж. А., А. Ж. А.,ищеца Р. Ж. А. от 14.02.2011 г. и застрахователя за уреждане претенции и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателката Б. М. А.. Представено е и преводно нареждане, от което е установено, че на ищеца е изплатено посоченото в споразумението обезщетение. САС е потвърдил решението на СГС, като е приел, че за ищеца е възникнало правото на застрахователно обезщетение от причинената смърт на майка му, а за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение, защото делинквентът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Но с договор за спогодба по чл.365 и сл. ЗЗД, какъвто характер има сключеното между ищеца и ответника споразумение, е прекратен правния спор между страните във връзка с дължимото обезщетение. Няма данни споразумението да е направено с насилие или на шега, спогодбата не е унищожена или развалена, поради което искът по чл.226 КЗ е неоснователен, защото вземането е погасено чрез сключено споразумение, а задължението по споразумението е платено изцяло.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, свързани с твърдения за необсъдени от САС аргументи за размера на неимуществените вреди, тяхното определяне при съществено изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност”, съобразяването със законовия критерий, по силата на който се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, естеството на отказа от иск и наличие на споразумение /т. І от изложението/. Тези доводи не съответстват на установената и приета от САС фактическа обстановка по спора, която и самият касатор по същество не оспорва, но цели пререшаване на спора с интерпретирането й в друг вариант. В случая касаторът е подписал споразумение, в което е определен по взаимно съгласие размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Споразумението е със застрахователя, за което няма пречка да бъде реализирано извънсъдебно, както е сторено. При положение, че споразумението е валидно и покрива изцяло вредите, посочени в него, подписалият това споразумение и получилият посоченото в споразумението обезщетение няма основание да търси репарация на същите вреди по съдебен ред от подписалия това споразумение застраховател. При доброволно заплатено обезщетение от застрахователя по сключено споразумение с пострадалия, в което е направено изрично изявление, че предложеното и прието обезщетение покрива изцяло вредите от увреждането, както е в настоящия случай – т.3 от споразумението, пострадалият би могъл да претендира по исков ред от застрахователя обезщетение в по-висок размер за същите вреди само при недействителност на споразумението, каквато настоящият ищец и касатор не твърди /така и р. № 147/22.01.2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Такова обезщетение ще може да търси само за вреди, които не са били предмет на споразумението. Доколкото в случая касаторът не твърди, че са настъпили други по вид вреди, не твърди че споразумението е невалидно, няма основание това споразумение да не бъде зачетено. Не става въпрос за отказ от иск, а за извънсъдебна спогодба, която обвързва съда, тъй като в нея е очертано споразумение по материално гражданско правоотношение, което е напълно идентично с това, предмет на съдебния спор – р. № 780/19.12.1995 г. по н.д. № 751/1995 г. на ВС, представено от касатора. Без да оспорва сключеното извънсъдебно споразумение, касаторът цели пререшаване на спора с уважаване на иска си и определяне на по-високо обезщетение от посоченото в споразумението от 14.02.2011 г. Това би било възможно при липса на обвързаност на съда от договореността в представеното извънсъдебно споразумение, но в случая то очертава материално гражданско отношение, напълно идентично с предмета на иска и обвързва съда, който следва да го зачете, което е сторил и САС. Не съдът е посочил размера на обезщетението, за да се обсъжда законовия критерий за определянето му, а самите страни са сторили това, поради което всички доводи на касатора, свързани с този критерий като законово определен, са неотносими към решението на САС /точка ІІ от изложението/. В точка ІІІ от изложението касаторът не формулира конкретен въпрос, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не следва да бъдат коментирани останалите представени от касатора съдебни актове, които са неотносими към спора и не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК, а за някои от тях не са представени доказателства да са влезли в сила – решения на САС /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 886/09.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО – 8 състав по гр.д. № 3826/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.