Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. София, 09.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2659 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 673 от 09.04.2014г. по т.д. № 2522/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 659 / 05.04.2013г. по т.д. № 4265/2011г. на Софийски градски съд, ТО, в частта, в която предявените от касатора срещу [фирма], и [фирма] исковете с правно основание чл.92 ЗЗД са отхвърлени за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка в размер на лизингови вноски от № 34 до № 48, чийто падеж следва прекратяването на договора за лизинг.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – на чл.8, чл.20, чл.20а и чл.92 ЗЗД. Поддържа се, че съдът не е взел предвид действителната обща воля на страните по договора, тъй като е тълкувал клаузите на същия и общите условия към него изолирано, без връзка една с друга. Неустойката по чл.11 от договора за финансов лизинг е уговорена между търговци, поради което не може да се поставя въпросът за нейната прекомерност и за това какъв резултат се постига с нейното заплащане. Ето защо, счита за неправилен извода на въззивния съд, че при заплащане на пълния размер на неустойката ще бъде постигнат резултата на реалното изпълнение по договора.
Ответниците, [фирма], и [фирма], не представят отговор на касационната жалба.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос „В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД в отхвърлителната част, въззивният съд е приел, че неустойката по т.11 е уговорена за предсрочно прекратяване / разваляне на договора и отказ да се придобие собствеността или да се платят лизинговите вноски в размер на непогасената част от лизинговата цена на автомобила, вкл. и на онази част от лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към датата на разваляне на договора, поради което има компесаторен характер, тъй като замества неосъщественото доброволно изпълнение – на обезщетение, вместо изпълнение. Аргументирано е, че при прекратяване на договора лизингополучателят губи правото да придобие вещта, а лизингодателят да получи лизинговите вноски след прекратяването, поради прекъсване на облигационната връзка между страните, и на обезщетение, съгласно уговореното в т.11 подлежат само тези вреди, които са настъпили до прекратяване на договора. Тълкуването в обратен смисъл би довело до хипотеза, при която, под формата на неустойка, лизингодателят получава в пълен размер оставащите до изтичане на срока на договора лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на развалянето, вкл и за периода след неговото прекратяване, през който лизингополучателят е лишен от ползване на лизинговата вещ. По този начин би бил постигнат резултата на реалното изпълнение, без да се предостави дължимата насрещна престация в пълния уговорен размер – ползване на лизинговата вещ до изтичане на срока на договора от страна на лизингополучателя, с възможност последният да придобие собствеността върху тях. Въз основа на това е направен извод, че неустойката, договорена в т.11, е дължима само за периода до прекратяване на договора между страните.
По релевирания правен въпрос:
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – лизингодател преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя. С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена/ развалянето на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.
С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ от лизингодателя по вина на лизингополучателя на договор за финансов лизинг, определена в размер на непогасената част от лизинговата цена, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
По допустимостта на въззивното решение в обжалваната част, постановено спрямо ответника [фирма] :
С оглед откритото по време на висящността на делото производство по несъстоятелност спрямо един от ответниците – [фирма] /с решение от 09.04.2013г. по т.д. № 180/ 2012г. на Окръжен съд – Монтана/ и непредявяване в законоустановените преклузивни срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ на предявяемите вземания, предмет на спора, от ищеца в качеството му на кредитор, при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане, настоящият състав намира, че производство по делото по отношение на този ответник е недопустимо, поради отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск /в тази насока – решение по т.д. № 3170/13г. на I ТО на ВКС/, като постановените решения срещу този ответник в обжалваната част следва да се обезсилят и се прекрати производството по иска по чл.92 ЗЗД за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка по чл.11 от договора за финансов лизинг.
По основателността жалбата по отношение на ответника [фирма]:
Безспорно е установено по делото, че касаторът – лизингодател е развалил сключения с ответника – лизингополучател, [фирма], договор за финансов лизинг без предизвествие, съобразно клаузата на чл.10.6.5 от Общите условия към договора, поради забава на плащането на лизингови вноски, като на 21.07.2010г. МПС, предмет на договора, е върнато на ищеца, за което е съставен протокол за изземване.
В т.3 от договора е установено, че до изтичане на срока на договора и преди връщане на автомобила, лизингополучателят има право, при изрично изявено от него писмено желание да придобие собствеността върху автомобила, ако е изпълнил всичките си възникнали задължения по договора. В случай, че това право бъде упражнено, лизингодателят се задължава да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху автомобила на цена, определяема съобразно момента, в който е упражнено правото. Ако правото е упражнено след заплащане на всички лизингови вноски по договора и преди връщане на автомобила – цената на прехвърляне на собствеността на автомобила е 2395 евро с ДДС, а в случаите когато правото е упражнено преди заплащане на всички лизингови вноски по договора – цената включва освен тази сума и сбора от останалите неплатени лизингови вноски.
С подписването на лизинговия договор лизингополучателят е декларирал, че е запознат със съдържанието на общите условия, неразделна част от договора, получил е екземпляр от тях и ги е приел. В т.10.6 от Общите условия, са посочени случаите, при които лизингодателят може да прекрати едностранно без предизвестие договора, а именно: при неизпълнение от лизингополучателя на което и да е негово задължение по лизинга, вкл. при забава на плащане на лизинговите вноски, премълчаване на факти и обстоятелства или даване на неверни данни, липса на застраховане на имуществото или при открито по отношение на лизингополучателя производство по несъстоятелност. Според т.10.7 от ОУ, във всички случаи на прекратяване или разваляне на договора за лизинг, поради действия и/или бездействия на лизингополучателя, същият дължи плащане на лизинговите вноски до връщане на лизинговото имущество.
Според клаузата на т.11 от договора за финансов лизинг, при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и отказ на лизингополучателя да придобие собствеността върху автомобила или да плати дължимите лизингови вноски, той дължи неустойка в размер на 100 % от непогасената част от лизинговата цена на автомобила.
Неустоечната клауза в т.11 от договора с оглед чл.20 ЗЗД следва да се тълкува във връзка с т.3 от договора, в която опцията за изкупуване на лизинговата вещ е установена като право, но не и като задължение на лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ, поради което неупражняването на правото за изкупуване на веща, предмет на лизинга, не води до възникване на вземане за неустойка в полза на лизингодателя.
На второ място, с оглед практиката по чл.290 ГПК на ВКС – решение № 253/ 28.01.2015г. по т.д. № 3881/2013г. на I ТО на ВКС, при предсрочно прекратяване / разваляне на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, с оглед отпадането на облигационната връзка всяка от страните се освобождава от основните задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към прекратяване / разваляне на договора не се дължат на лизингодателя. Следователно, при развалянето на договора и връщането на вещта лизипгополучателят не дължи заплащане на оставащите до края на срока на договора лизингови вноски като възнаграждение по договора и противна уговорка за плащането им има характер на неустойка за вредите от развалянето на договора.
Предвид изложеното по-горе и отговора на поставения правен въпрос, клаузата за неустойка в размер на 100 % от непогасената част от лизинговата цена на автомобила, дължима за вредите от разваляне на договора за финансов лизинг по вина на лизингополучателя, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, за която настоящата инстанция следи служебно. Ето защо, въззивното решение, макар и по съображения, различни от изложените в него, се явява правилно и следва да се остави в сила в частта, с която е потвърдено решение № 659 / 05.04.2013г. по т.д. № 4265/2011г. на Софийски градски съд, ТО за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка в размер на лизингови вноски от № 34 до № 48 по договор за финансов лизинг от 15.10.2007г., чийто падеж следва прекратяването на договора за лизинг,
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.4, вр. чл.270 и чл.269, изр.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 673 от 09.04.2014г. по т.д. № 2522/2013г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 659 / 05.04.2013г. по т.д. № 4265/2011г. на Софийски градски съд, ТО, в частта, с която предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка в размер на лизингови вноски от № 34 до № 48 по договор за финансов лизинг от 15.10.2007г., чийто падеж следва прекратяването на договора за лизинг, като ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 673 от 09.04.2014г. по т.д. № 2522/2013г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърденото решение № 659 / 05.04.2013г. по т.д. № 4265/2011г. на Софийски градски съд, ТО за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], срещу , [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка в размер на лизингови вноски от № 34 до № 48 по договор за финансов лизинг от 15.10.2007г., чийто падеж следва прекратяването на договора за лизинг,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.