О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
[населено място], 14.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1586/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2364/18.12.2014г., постановено по т.д. № 3712/2014г. на Софийския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение от 28.07.2014г. по т.д. № 11/2014г. на Окръжен съд – [населено място].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Т. П. Т. в писмен отговор поддържа становище за недопускане на решението до касационен контрол поради отсъствие на критериите за селектиране на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл.240 ЗЗД за сумата от 200 000лв./частичен иск/, САС е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за заем за предаването на сумата от 420 000 лв. от ищеца като заемодател на ответника като заемател. Счетено е, че приложения към делото договор за заем, подписан само от заемателя има характер на разписка, с която заемателят е удостоверил получаването на сумата от 420 000 лв. Искът е уважен, защото ответникът не е представил доказателства да е изпълнил задължението си да е заплатил на заемодателя посочената сума. Предвид на обстоятелството, че договорът за заем е неформален договор възникването на заемното правоотношение може да бъде установено не само с договор, но и с писмен документ – разписка, декларация и др. документ съдържащ неизгодни за издателя му факти, тъй като се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. В случая приложения по делото документ, подписан от ответника удостоверява както предаването на сумата, така и получаването й от заемателя, както и поетото задължение за нейното връщане, като заявлението, че заемателят има право да получи сумата е само с информативен характер. Установеното от ССЕ, че сумата не е осчетоводена в счетоводството на ответника е прието като обстоятелство, което няма значение спора, с оглед на факта, че липсва твърдение и доказателства сумата да е върната на заемодателя.
Въпросът налице ли е сила на пресъдено нещо, след като за същия договор за заем от 21.02.2009г. има влязло в сила решение на САС постановено по гр.дело №1123/2011г., не е коректно поставен и не е обуславящ изхода на спора, доколкото липсва идентичност в предмета и страните по настоящото дело и по гр.дело №21/2010г. на Кюстендилския окръжен съд. По това дело страна – ищец е А. Т., без участието на ищеца по настоящото дело Т. Т., за вземане по запис на заповед Липсата на идентичност в страните е предмета на двата иска обосновава извод, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.240 ЗЗД, доколкото решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:
По въпросите: При липса на сключен договор за заем , следва ли да се доказва валидно задължение за издължаване на процесната сума и реалното й предаване и допустимо ли е от съда да се презумира, че това е на основание на договор за заем, след като не е подписан такъв? Годно доказателствено средство ли е неподписан от заемодателя договор за заем за получаване на сумите по договора от заемателя и неподписания договор „разписка „ ли е след като липсва признание/ волеизявление от заемателя за получаване на сумата? Следва ли съдът да обоснове доводите си , когато тълкува този неподписан договор за „разписка” и да обоснове правния си извод, дали е налице елемент от фактическия състав по чл.240 ЗЗД- получаване на сумите от заемателя и да изложи конкретни доводи? Налице ли е пълно доказване и абсолютна достоверност в истинността на фактическото твърдание, което да изключва съмнение в съществуването на твърдените факти в действителността, че претендираната сума е предадена, след като съдът не е анализирал всички представени към делото доказателства и не е изложил обосновка относно приетото от него предаване на сумите за фактическо установено в разписка? обективират несъгласието на касаторката с формирания от съда извод, че между страните по делото е бил сключен договор за заем. На първо място – не може да се приеме, че тези питания имат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не изискват даването на принципно разрешение относно приложението на закона, а по същество изискват да се извърши преценка дали формирания от съда извод за наличието на сключен договор за заем за потребление се обосновава от събраните по делото доказателства. Такава преценка, обаче, не може да се извърши в рамките на производството по чл. 288 ГПК, в който смисъл са и разясненията по т. 1 на ТР № 1/2010 г., а именно: въпросът, който може да се третира като общо основание за селекция трябва да е от значение за изхода по конкретното делото за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. След тълкуване на съдържанието на представения по делото документ, подписан от ответника – касатор, съдът е приел, че същият се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства, удостоверява както предаването на сумата, така и поетото задължение за връщането й, поради което при така обективираното изявление в документа задължението на заемодателя се явява изпълнено, ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил включените в предмета на доказване спорни факти.
На второ място обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото въззивният съд е приел, че договорът за заем се счита за сключен с предаването на сумата, решението не е в противоречие с решение № 174 по гр.дело № 5002/2008г. на ІV г.о. на ВКС, с което се приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или постигане на съгласие за сделката. Доколкото правното основание на иска е изведено от установените по делото факти, обжалваното решение не в противоречие с решение № 52 по т.дело № 695/2008г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено също по реда на чл.290 ГПК. Не е обосновава допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК решение № 20 по гр.дело № 620/2010г. на ВКС, ГК след като не се оспорва по настоящото дело, че ответникът по делото е положил подпис като заемател на документа – разписка от 29.02.2009г. за получаване на сумата от 420 000 лв. Неотносимо към поставените въпроси решение № 524 по гр.дело № 167/2011г. на ВКС, ГК , тъй като в случая не е поставен въпрос за установяването на заемното правоотношение въз основа на свидетелски показания и приложението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
И по отношение на последния въпрос не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не е освободил ищеца от задължението по чл.154 ГПК да установи вземането си по иска и в този смисъл въпросът не е поставен коректно. В доклада си от 18.06.2014г. съдът изрично е посочил на страните, че липсват права и обстоятелства, които да се признават, поради което всички обстоятелства се нуждаят от доказване. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационното правоотношение, по силата на което е предал на ответника сумата от 420 000 лв. и че е налице реално предаване на сумата, а ответното дружество трябва да докаже, че е погасило задължението си към ищеца.
Касаторът не обоснова допълнителните критерий по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК чрез поставяне на относими за спора правни въпроси.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2364/ 18.12.2014г., постановено по в.т.дело № 3712/2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: