О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 03.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2029 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ж. Ж. срещу решение от 04.04.2014 г. на Шуменски окръжен съд /Ш./ по в.т.д. № 69/2014 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд /Ш./, отхвърлящо искове на касатора срещу [фирма]-Шумен по чл.266 ал.1 ЗЗД и по чл.82 ЗЗД за сумите 15000 лв. и 1345.30 лв. , и уважаващо иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1154.60 лв. с дължимите разноски на страните, съобразно правилата на чл.78 ал. 1 и ал.3 ГПК
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и доводи за недопустимост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма]-Шумен оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ш. са предявени искове от настоящия касатор срещу [фирма]-Шумен по чл.79, чл.86 и чл.82 ЗЗД, с които се претендира заплащане от ответника на извършени строително монтажни работи /СМР/ на стойност 15000 лв., законната лихва върху тази сума в размер на 1204.94 лв. и обезщетение за вреди от недобросъвестно изпълнение, изразяващи се в направени разноски в обезпечително производство срещу ответника в размер на 1345.30 лв. по чл.82 ЗЗД. В хода на процеса ответникът е платил сумата от 15000 лв. за извършени и приети СМР, с оглед на което Ш. е отхвърлил иска за сумата от 15000 лв. по чл.266 ЗЗД, уважил е иска по чл.86 ЗЗД за сумата 1154.60 лв. по заключението на ССЕ и е отхвърлил иска по чл.82 ЗЗД за 1345.30 лв., поради липса на причинна връзка между претендирани вреди и извършени разходи. По жалба на ищеца Ш. е потвърдил първоинстанционното решение, при изложени съображения във връзка с оплакванията на въззивника, че няма основание за недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото извършеното плащане в хода на процеса е факт от значение за спорното право и съдът го е взел предвид, отхвърляйки иска, поради плащане, което не води до недопустимост на решението.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следният въпрос: „Следва ли, и допустим ли се явява процесуалния подход на Първоинстанционният съд – да се произнесе с отхвърлителен диспозитив в съдебното си Решение, по отношение на предявен осъдителен иск за заплащане на парична сума, която е погасена от ответника в рамките на висящо производство, т.е. след неговото завеждане, и като правна последица да се възложи на ищеца да заплати разноските по делото предвид отхвърлянето…..?” За разрешението на този въпрос касаторът твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, свързан с присъдените разноски при наличие на отхвърлителен диспозитив.
Няма основания за вероятна недопустимост на въззивното решение, в какъвто смисъл са изложени доводи в касационната жалба, доколкото същите не навеждат на недопустимост по смисъла на чл.270 ал.3 ГПК, свързана с постановяване на решението при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и десезиране на съда. а на желано от самия касатор прекратяване на производството с оглед извършеното плащане в хода на процеса и присъждане на ищеца на направени разноски. Формулираният от касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразява несъгласието на касатора с крайния изход на спора, досежно присъждане в негова тежест на направени разноски, с оглед отхвърляне на иска му по чл.266 ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че плащането по първия иск е настъпило след завеждане на делото не е основание за друг резултат, доколкото претендираното право е погасено, а последиците са в разпределение на дължимите разноски на страните, съобразно правилата на чл.78 ал. 1 и ал.3 ГПК /при отхвърлени искове по чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД и уважен иск по чл.86 ЗЗД/. Буквалното цитиране на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба съобразно указанията в т. 4 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Ш..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 766 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2014 г. на Шуменски окръжен съд по в.т.д. № 69/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица] ет.6 ап.17 с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] – [населено място], [улица] сумата 766 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.