О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2791 по описа за 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. И. срещу решение № 38 от 09.05.2014г. по в.гр.д. № 84/2014г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 478 от 29.01.2014г. по гр.д. № 309/2013г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е прието за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу касаторката, че тя дължи солидарно с [фирма] сумата от 235 00 лева, в качеството си на авалист по запис на заповед от 28.01.2008г., ведно със законна лихва от датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], не заявява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, с изключение на възражението относно формата, така и неговите лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък на формата. Въз основа на това въззивният съд е счел за неоснователно оплакването, че следва да се изследва наличието на валидността на каузалното за записа на заповед правоотношение, за обезпечаването на което е подписан авалът. Посочено е,че авалистът няма право на подобни възражения, когато не е страна по обезпечителното правоотношение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че във въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по следните значими за изхода на делото въпроси: „/1/ Подлежи ли на доказване в производството по чл.422 ГПК наличието на каузално правоотношение, въз основа на което е издаден запис на заповед, от който ищецът претендира вземането си или за съществуването на вземането е достатъчно наличието на редовен от външна страна менителничен ефект?; /2/ Недобросъвестен ли е по см. на чл.465 ТЗ поемателят на ценната книга, когато е знаел, че срещу издателя на ценната книга е налице друг изпълнителен титул, въз основа на който са предприети действия по принудително изпълнение и е изплатен част от дълга и това прави ли допустими относителните възражения на авалиста срещу приносителя на ценната книга или със същите разполага единствено нейният издател?”.
Цитираната от касаторката практика на ВКС във връзка с първия поставен от нея въпрос е относима единствено към предявен установителен иск от поемателя срещу издателя на ценната книга, но не и по иска на хонората срещу авалиста, поради което, като неотносима за отговорността на менителничния поръчител, не обуславя допускане на касационния контрол на решението на соченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Относно това, какви възражения може да направи менителничният поръчител на хонората, въззивното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС и възпроизвежда дадените в нея разрешения.
Вторият въпрос за недобросъвестността на поемателя на ценната книга, изведена от наличието на знание, че срещу издателя са предприети действия по принудително изпълнение, не е разглеждан от въззивната инстанция, нито са ангажирани доказателства за съдържащото се във въпроса твърдение, че част от дълга е платен, като тежестта за доказването за това се носи от авалиста. Ето защо, въпросът не е обусловил изхода на спора, поради което по отношение на него липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на решението до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 09.05.2014г. по в.гр.д. № 84/2014г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.