О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 28.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1931 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Р. срещу решение № 73/23.03.2015 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д./н./ № 21/2015 г., потвърждаващо решение № 107/18.07.2014 г. на Русенски окръжен съд /Р./, с което е оставена без уважение молба на [фирма] по чл.250 ГПК за допълване на постановено все от Р. решение № 9/28.01.2014 г., спиращо производство по несъстоятелност по т.д. № 8/2013 г. на основание чл.632 ал.5 ТЗ с обявяване на длъжника [фирма] едновременно със спирането и в несъстоятелност.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /н/ оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
Останалите ответници по касационната жалба – Н. агенция за приходите, „Р. /България/” ЕАД, П. инвестиционна банка” АД, [фирма] /н/ и [фирма] не взимат становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633 ал.1 вр. чл.624 ТЗ и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
С решение № 201/14.10.2013 г. по т.д./н./ № 8/2013 г. Р. е открил производство по несъстоятелност на [фирма], П., назначил е синдик, а с решение № 9/28.01.2014 г. по същото дело съдът е спрял производството по делото при наличие на хипотезата на чл.632 ал.5 ТЗ и след подадена молба от синдика за невнесени определени от съда разноски. В едномесечен срок от вписване на решение № 9/28.01.2014 г. [фирма] е подал молба за допълване на решението с изрично обявяване на [фирма], П. в несъстоятелност и прекратяване дейността на предприятието, което според молителя е задължително преди спиране на производството по реда на чл.632 ал.5 ТЗ. С решение № 107/18.07.2014 г. по същото дело Р. е оставил молбата на [фирма] без уважение, което решение именно е потвърдено от ВТАС с решение № 73/23.03.2015 г., предмет на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение ВТАС е посочил на първо място, че по делото няма искане от [фирма] за обявяване в несъстоятелност на длъжника, за да се приеме, че молбата по чл.250 ГПК има основание за допълване на постановено решение, поради непроизнасяне от съда по цялото искане. Посочено е още, че за да бъде обявен в несъстоятелност длъжника, трябва да са налице изчерпателно посочените предпоставки в ТЗ, предвидени в чл.630 ал.2 ТЗ и чл.710 ТЗ. Излагайки съображенията си за липса на тези предпоставки, ВТАС е посочил, че независимо от това междувременно е постановено по същото дело решение № 12/16.02.2015 г. за възобновяване производството по несъстоятелност на [фирма], П., поради внасяне на необходимите първоначални разноски в размер на 6000 лв. от кредитора „Р. /България/” ЕАД. Възобновяването на производството по несъстоятелност прави невъзможно осъществяването на хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай като въпрос касаторът визира извода на въззивния съд, че в хипотезата на чл.632 ал.5 ТЗ, когато в хода на откритото по реда на чл.630 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност се установи липса на достатъчно имущество за покриване на разноските по производството, съдът може да спре производството без да обяви длъжника в несъстоятелност. Според кастора този извод е направен в противоречие с цитирана съдебна практика, която не е богата и не е стабилизирана. Така изложените твърдения освен, че визират изводи на въззивния съд и по същество представляват оплаквания за неправилност, по които съдът не може да се произнесе в производство по чл.288 ГПК, не са и обуславящи изхода на спора. Както се посочи по-горе, освен липсата на предпоставки за обявяване на несъстоятелност на длъжника, предвидени в чл.630 ал.2 ТЗ и чл.710 ТЗ, ВТАС е посочил и наличието на вече постановено решение на Р. /№ 12/16.02.2015 г./ за възобновяване производството по несъстоятелност на [фирма], П., поради внесени първоначални разноски. При възобновено производство по несъстоятелност е неприложима хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ и производството продължава по регламентирания в закона ред. Доколкото касаторът не формулира въпрос, обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че приложеното решение № 319/21.02.2014 г. по в.т.д. № 940/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение на Кюстендилски окръжен съд за спиране на производство по несъстоятелност на основание чл.632 ал.5 вр. ал.1 ТЗ, е по обективно неидентичен казус, с оглед изложените доводи и оплаквания на страните – решението на САС е обжалвано с оплаквания, касаещи предплащането на разноски от кредитор на несъстоятелността при ипотекирано имущество на длъжника и осребряването на имуществото, като това решение не е допуснато до касация от ВКС по формулирани въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, различни от настоящия /Определение № 731/17.12.2014 г. по т.д. № 2867/2014 г. на ВКС/. Не са изложени съображения, обуславящи приложение на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, които не са поискали такива, нито има данни да са направили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/23.03.2015 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д./н./ № 21/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.