О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 22.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2137 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. Н. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 300/18.02.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, VІІ състав по в.гр.д. № 3694/2014 г., касателно отхвърляне предявения от него иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 10000 лв. до 30000 лв. със законните последици.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.86 ЗЗД от С. Н. срещу ЗАД [фирма] за сумата 30000 лв. – неимуществени вреди от увреждане при ПТП, настъпило на 27.08.2012 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“. Искът е уважен от СГС за сумата 10000 лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер, чието решение е потвърдено от САС. Спорен по делото е бил само въпросът за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. За да потвърди първоинстанционното решение относно определения от него размер на обезщетението за неимуществени вреди, САС е изложил съображения относно вложеното в понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД значение и необходимостта от конкретна преценка на обективно съществуващи обстоятелства за определянето му, съобразно ПП на ВС № 4/1968 г. САС е съобразил получените увреждания от ищеца /счупване на крайната фаланга на палеца на левия крак, без разместване на костните фрагменти, мозъчно сътресение, навяхване на шията и охлузвания/, неговата възраст, протичането на оздравителния процес, при който се е наложило частично обездвижване чрез превръзка, без разместване и гипсиране, съобразено е още, че полученото мозъчно сътресение не е било придружено с изпадане в безсъзнание и няма последици от него, че разтежението на шийните прешлени е излекувано, без остатъчни явления, както и получените охлузвания общо за около два месеца, без да се очакват негативни последици в бъдеще. С оглед на това, икономическите условия в страната, както и минималните размери на застрахователните суми, които лимити нямат самостоятелно значение /съобразно цитирана практика на ВКС/, САС е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10000 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата
В настоящия случай в касационната жалба се поддържа неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението в крайно занижен размер в противоречие на разясненията в ПП на ВС № 4/1968 г. и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди /§ 27 ал.2 от ПЗР на КЗ/, водещо до присъждане на различни размери на обезщетение в съдебната практика, с което се обосновава необходимост от уеднаквяване на тази практика, за да не се стига различните съдилища да достигат до различни изводи при определяне на претендирано обезщетение, определено по справедливост. Така поставените въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са от значение за изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ПП на ВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при изложени подробни съображения за това, съобразно указанията ПП на ВС № 4/1968 г., икономическите условия в страната и минималните размери на застрахователнсите суми, които лимити са ориентир, но нямат самостоятелно значение, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300/18.02.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІ състав по в.гр.д. № 3694/2014 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.