О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3839 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. В. срещу решение № 180/08.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 255/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – разрешаване от ПАС на съществен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища.
Ответникът – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е предявен иск по чл.74 ТЗ от съдружник [фирма], променено наименование [фирма], за отмяна решение на ОС на дружество [фирма], проведено на 28.03.2012 г. за изключване на съдружника-ищец от дружеството и за уреждане на имуществените последици с него, поемане на неговите дялове от другия съдружник и за освобождаване от длъжност на управителя Славейка Т. М.. Искът е уважен от ПОС, който е разглеждал подробно основанията за незаконосъобразност на решенията на ОС, свързани с твърдени противоречия с ТЗ и дружествения договор. ПАС е потвърдил решението на ПОС само с оглед постановеното междувременно решение за открито производство по несъстоятелност срещу [фирма], с което решение на основание чл.711 т.3 ТЗ са прекратени правомощията на органите на юридическото лице „което води до незаконосъобразност на всички взети от тях решения след тази дата, както и на тези, които поради необжалване не са породили правни последици. С обявяването на търговското дружество в несъстоятелност по реда на чл. 710 и сл. ТЗ фактически се прекратява дейността му като стопански и правен субект. Прекратено е и участието на съдружниците на основание чл.154 ал.1 т.4 ТЗ.” С оглед на това е направен извод, че при прекратени членствени права и правомощия на органите на ответното дружество решенията по чл.137 ал.1 ТЗ взети от ОС на 28.03.2012 г. са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „Дали искът по чл.74 от ТЗ следва да бъде разгледан и съответно уважен, ако след завеждането му дружеството е обявено в несъстоятелност.” Твърди се, че разрешението на този въпрос от ПАС е в противоречие с приложена съдебна практика.
Въпросът е относим към изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Приложено е определение № 403/19.02.2013 г. по ч.гр.д. № 539/2013 г. на САС по чл.274 ал.1 т.1 ГПК, с което е отменено определение на СГС за прекратяване на производство по иск по чл.74 ТЗ с оглед постановяване на решение по чл.711 ал.1 т.3 ТЗ срещу ответното дружество по този иск. В определението на САС е прието, че искът по чл.74 ТЗ е конститутивен, не е сред визираните в чл.637 ТЗ и откриването на производството по несъстоятелност не би могло да се отрази върху съществуването и неговото надлежно упражняване. Посочено е още, че едно дружество съществува до заличаването му в търговския регистър, независимо от прекратяване правомощията на неговите органи при обявяването му в несъстоятелност. Дори в тази хипотеза съществува възможност дружеството да не се заличи при прекратяване производството по несъстоятелност с извънсъдебно споразумение – чл.740 ТЗ. С този акт обжалваното решение на ПАС не е в противоречие – производството по иска по чл.74 ТЗ не е прекратено и няма мотиви за липса на интерес от предявяването му, както сочи касаторът. Не е налице противоречие и с приложеното решение № 81/26.02.2007 г. по т.д. № 556/2006 г. на ВКС /по ГПК отм./, относно действието на решенията, които са отменени по чл.74 ТЗ, нито с решение № 172/16.03.2007 г. по т.д. № 700/2006 г. на ВКС /по ГПК отм./, в което е прието, че дори да са лишени чрез прекратяване на пълномощията си органите на едно ТД, обявено в несъстоятелност с решение по чл.711 ал.1 т.3 ТЗ те остават да съществуват и да осъществяват дейностите, присъщи на тези органи не в цялост, а само с оглед предвиденото в закона – обжалване на решения, упълномощаване на представител, възражения и т.н. С приложеното решение № 1259/11.10.2012 г. по т.д. № 1060/2012 г. на ПАС има разлика в съображенията за уважаване на иска по чл.74 ТЗ, но в настоящото производство съдът не може да преценява правилността на тези съображения, тъй като основнията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК са различни от основанията за неправилност на въззивно решение /чл.281 т.3 ГПК/, различен е и редът за произнасяне по тях. При така поставен въпрос и еднакъв краен изход на спора по двете дела /разгледан и уважен иск по чл.74 ТЗ при обявено в несъстоятелност дружество в хода на процеса/ тези различия в съображенията не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180/08.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 255/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.