2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр. София, 07.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3217 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Х. и [фирма], представлявано от М. А. Х., срещу определение № 1397/11.06.2014г. по ч. гр. дело № 2008/2014г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение по т.д. № 6162/ 2012г. на Софийски градски съд, с което се отказва да се спре производството по делото.
Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като определението, с което се отказва да се спре производството, не удовлетворява молбата на страната за спиране.
. Ответникът по частната жалба поддържа, че частната жалба е недопустима, съответно неоснователна, по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативен съд – София е прекратил производството по частната въззивната жалба, като е приел, че обжалваното пред него определение за отказ да се спре производството по делото, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството и не е измежду изрично посочените от закона, подлежащи на самостоятелен контрол определения.
Определението е правилно.
Не може да бъде споделен довода на частния жалбоподател, че определението, с което се отказва спиране на производството по делото подлежи на обжалване, в качеството си на акт, с който не се уважава молба на страната. Критериите, според които определенията подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, са императивно определени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – преграждане на развитието на делото или изрично предвидено в закона обжалване на съдебния акт. Преценката на въззивния съд, че атакуването пред него определение не попада в нито една от очертаните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК категории е правилна, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден. До този резултат биха водели и наведените от ответника аргументи за липсата на право на жалба за лицата, които са я подали.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1397/11.06.2014г. по ч. гр. дело № 2008/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.