О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С.,16.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3165 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. Ц. срещу решение № 215/12.06.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение по т.д. № 221/2015 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Хасковски окръжен съд /Х./ е постановено друго решение, с което са отменени решения на общо събрание /ОС/ на акционерите на [фирма], проведено на 05.07.2014 г. по т.7, т.8а, т.8б, т.8в и т.8г, като са присъдени направените по делото разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. А. Г. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Х. са предявени искове от И. Г. по чл.74 ТЗ за отмяна на взети решения на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 05.07.2014 г. по т.7 за избор на одитор за 2014 г.; по т.8а, с което не са освободени от отговорност управителите на дружеството за дейността им от 2011 г. до 2013 г.; по т.8б за оторизиране на изпълнителния директор на дружеството да предяви искове от името на дъщерното [фирма] против управителите на същото; по т.8в за гласуване промени в чл.37 и чл.40 от Устава на дружеството и по т.8г за приемане на нова редакция на чл.17 от устройствения акт на дружеството. Х. е отхвърлил исковете, като е приел, че ищецът няма качество на акционер в ответното дружество. За да отмени отхвърлителното решение на Х. и постанови друго такова, уважаващо предявените от И. Г. искове по чл.74 ТЗ, П. е приел, че исковете са предявени в преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ и ищецът има качество на акционер в ответното дружество. Изложени са подробни съображения във връзка с приложените временни удостоверения, удостоверяващи прехвърлените акции, независимо от липсата на отразяването им в книгата на акционерите. П. е посочил, че по делото са представени копия на нотариално заверени преписи на временни удостоверения и джира на гърба им, установяващи прехвърлянето на временни акции по реда на чл.185 ал.2 изр.1-во ТЗ. Според П. вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите не може да се приеме за елемент от фактическия състав на прехвърлянето – решение на ВКС № 52/2013 г. по т.д. № 472/2012 г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Изложени са и съображения, че извършеното прехвърляне не е в нарушение на чл.18 ал.2 от Устава на дружеството /изискващо съгласие на СД/, доколкото прехвърлянето е извършено след възможно допустимия срок за разсрочено плащане по приватизационната сделка между едноличния собственик [община] и [фирма]. П. е приел, че процесното ОС е свикано от СД с покана, отговаряща на изискванията на чл.223 ал.4 ТЗ, но свикването е извършено от СД в нарушение на чл.50 изр.2-ро от Устава на дружеството, предвиждащ, че СД заседава само ако присъстват всички негови членове лично или представлявани от друг член на съвета, а в случая процесното ОС е свикано на заседание на СД, на което не е присъствала М. С. П. – един от тримата членове на съвета /протокол от заседание на СД, проведено на 05.03.2014 г./. При тези данни П. е приел, че ОС е свикано с решение на СД в нарушение на устава, поради което взетите от него решения са незаконосъобразни. Независимо от това са изложени съображения във връзка с другите поддържани оплаквания при провеждането на ОС на акционерите, а именно: право на информация – чл.224 ТЗ, което е неоснователно и нарушение на чл.37 от Устава за предвиденото мнозинство за взимане на решения от ? от представения капитал, което е прието за основателно, при подробно обсъдени доказателства за отразеното в представените протоколи мнозинство за всяко едно от взетите решения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос: „Допустимо ли е директно предявяване на иск по чл.74 от ТЗ, без същият да е съчетан с иск по чл.71 от ТЗ – за установяване на отреченото му членствено участие в дружеството? и респективно признаване на качеството му на акционер представлява ли произнасяне по непредявен иск?“ За разрешението на този въпрос се твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода на спора, но даденото разрешение от П. в случая, произнесъл се по предявените искове по чл.74 ТЗ, при приета активна легитимация на ищеца като акционер, за да ги предяви е в съответствие както с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, така и с решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 128/19.02.2009 г. по т.д. № 269/2009 г. и р. № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г./. След така формулирания въпрос в изложението са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с приетото от П. за прехвърлянето на поименни акции на трети лица и необходимост от разрешение на СД, необходимостта и значението на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите, тълкуване на разпоредбата на чл.50 от Устава на дружеството и доказателствената сила на книгата на акционерите, които доводи не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват становището на касатора във връзка с тълкуването на изложените от П. мотиви и съображения. Независимо от това следва да се посочи, че правните изводи на П., свързани с тези доводи са в съответствие с цитирана от П. задължителна съдебна практика – ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което не е налице и основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По въпроса за допустимостта да бъдат водени множество дела с правно основание чл.74 ТЗ срещу едно дружество /стр. 4 от изложението/ следва да се посочи, че при наличие на множество акционери, които са реализирали личното си потестативно право на иск по чл.74 ал.1 ТЗ е възможно релевиране на различни нарушения, като произнасянето на съда по искове по чл.74 ТЗ обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани в исковата молба и в срока по чл.74 ал.2 ТЗ – т.6 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 1100 лв. – адвокатско възнаграждение /списък на разноските по чл.80 ГПК и авизо местен превод от У. Б. АД/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/12.06.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по т.д. № 221/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. А. Г., [населено място], [улица] ет.4 ап.11 сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.