О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 21.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2952 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат П. Х. срещу решение № 191/27.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 109/2015 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/, е постановил решение, признаващо за установено по отношение на дружеството [фирма], по отношение на синдика на това дружество и по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност на [фирма], че не съществуват взиманията, предявени от кредитора [фирма] срещу длъжника [фирма]: вземане в размер на сумата 864000 лв., представляваща стойността на неплатена цена с включен ДДС на доставени стоки и услуги по фактура № 340/12.03.2010 г. и вземане в размер на сумата 91360.32 лв., представляваща стойността на обезщетение за забавено плащане на главницата по същата фактура, претендирано за периода от 13.03.2010 г. до 21.03.2011 г., които вземания, с определение № 534/28.12.2012 г., постановено от ПзОС по т.д. № 66/2010 г., са били включени в списъка на одобрените приети вземания в производството по несъстоятелността на [фирма]. Присъдени са следващите се разноски. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – Италия, [населено място] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /н./ не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзОС е предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ от [фирма], сега [фирма] за установяване, че определено и посочено вземане, предявено от кредитора [фирма] и прието в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма] не съществува. Вземането е включено от съда по несъстоятелност в списъка с одобрените приети вземания – определение № 534/28.12.2012 г. по т.д. № 66/2010 г. и е по издадена от [фирма] данъчна фактура № 340/12.03.2010 г. с описани 10 броя облагаеми доставки на стоки и услуги, извършени от това дружество на получателя [фирма] на обща стойност 864000 лв. с включен ДДС и обезщетение за забавеното им плащане за периода 13.03.2010 г. – 21.03.2011 г. в размер на 91360.32 лв. В исковата молба ищецът твърди, че вземането не съществува тъй като произтича от нищожни сделки, сумите са недължими, поради фактическа липса на посочените във фактурата доставка или защото задълженията на [фирма] по тази фактура са вече погасени чрез прихващане. Искът е отхвърлен от ПзОС, чието решение е отменено от ПАС и е постановено друго уважаващо иска. ПАС е възприел изложеното от ПзОС за липса на основания за нищожност на сделките, описани във фактурата, поради тяхната привидност или накърняване на добрите нрави или злоупотреба с право, каквито основания не са доказани от ищеца със събраните по делото доказателства при условия на пълно доказване. Но според ПАС задълженията по фактура № 340/12.03.2010 г. са надлежно погасени чрез прихващане, направено по протокол за прихващане на разчети от 31.03.2010 г., на което се е позовал и ищецът в исковата си молба. Според ПАС с този протокол от 31.03.2010 г. страните [фирма] и [фирма] са констатирали размера на съществуващите към момента на посочената в протокола дата висящи непокрити задължения на всяка една от страните към другата, като от протокола е видно, че страните взаимно са удостоверили размера на съществуващите към 31.03.2010 г. задължения едно към друго и на второ място са се споразумели за погасяване на вземания на едното дружество срещу задължения към него от другото дружество в размер общо на сумата от 864000 лв. Така, според ПАС, не само е прието, но и установено между двете дружества, че след извършеното с протокола прихващане [фирма] няма повече задължения към [фирма], а задълженията на [фирма] към [фирма] са намалели с 864000 лв., като намалението е в размер на остатъчната разлика между общо установените към тази дата задължения от 2551253.33 лв. и погасяването чрез прихващане в размер на 864000 лв. Според ПАС установеното в този протокол задължение на [фирма] е равно по размер на задължението по съставената и издадена 18 дни по-рано фактура № 340/12.03.2010 г., което означава, че в периода след издаването и осчетоводяването на тази фактура до датата на протокола от 31.03.2010 г. никакви други задължения на [фирма] към [фирма] нито са възникнали, нито са били осчетоводени и още, че общо посочените в протокола от 31.03.2010 г. задължения на [фирма] по доставки в размер на сумата 864000 лв. с ДДС не са и не е можело да бъдат нещо друго или нещо различно, освен задълженията точно по последната фактура № 340/12.03.2010 г. Все според ПАС не е възможно погасителният ефект от извършеното между страните прихващане да има за свой предмет нещо друго, освен тази фактура. Според ПАС в тежест на ответниците е било да установят твърдението си, че с протокола от 31.03.2010 г. са били погасени чрез прехващане други задължения на [фирма] към [фирма], различни от задълженията по фактура № 340/12.03.2010 г. в същия размер на посочената в протокола сума от 864000 лв. с ДДС, но подобно установяване не е било извършено. ПАС е анализирал изслушаните по делото заключения на ССЕ и е изложил подробни съображения във връзка с тях. Според ПАС в първото заключение на ССЕ е посочено, че към 31.03.2010 г. не е имало непогасени задължения на [фирма] към [фирма] освен тези, които са прихванати с протокола и задълженията на първото дружество към второто по издадената фактура № 340/12.03.2010 г. в размер на 864000 лв. Твърдението за продължаваща дължимост на сумите по тази фактура № 340/12.03.2010 г. за първи път се появяват едва при предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на [фирма] и съответно по настоящото дело и са напълно противоположни на становищата на представителите на [фирма] и на [фирма], дадени в процеса по откриване на производството по несъстоятелност и при извършените по-рано данъчни ревизии. В последващите допълнителни заключения на ССЕ, според ПАС, е започнало постепенно да се променят констатациите за погасяване на задълженията на [фирма] по фактура № 340 чрез постигнатото с [фирма] съгласие за прихващане по протокола от 31.03.2010 г., но без оправдана по съответния процесуален ред документална обоснованост, а само поради констатираните от експертизата междувременно „наложили се корекции“ в счетоводните записвания по търговските книги на [фирма], за които няма данни да са извършени със съгласието на синдика и според ПАС са недопустими. С едно от заключенията е представено четиристранно споразумение от 30.01.2010 г. /към приложение № 1 от заключението/, според което за периода от 16.05.2008 г. до 31.03.2010 г. [фирма] имало и други задължения към [фирма] и то в същия размер от 864000 лв., които задължения били погасени частично с други протоколи за прихващане и изцяло в протокола от 31.03.2010 г. Така последицата от новооткрития от вещото лице четиристранен протокол би трябвало да бъде, че задълженията на [фирма] към [фирма] по фактура № 340/12.03.2010 г. не е можело /нямало е как/ да бъдат погасени чрез прихващането, направено с протокола от 31.03.2010 г. Така според ПАС е можело да се твърди, че предявените в производството по несъстоятелност вземания на [фирма] по фактура № 340/12.03.2010 г. продължават да съществуват като непогасени чрез прихващането, договорено по протокола от 31.03.2010 г. По този въпрос, според ПАС, първоинстанционният съд е трябвало да съобрази, че споразумението от 30.01.2010 г. не е било представено от никоя от страните, било е оспорено от ищеца и е трябвало да го изключи от доказателствата по делото, като съответно приеме, че към дата 31.03.2010 г. освен задълженията по процесната фактура № 340/12.03.2010 г. длъжникът [фирма] не е имал никакви други задължения към [фирма] и точно поради тази причина, според ПАС, точно задължението по фактура № 340/12.03.2010 г. е било надлежно погасено чрез прихващане с протокола от 31.03.2010 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в изложението си касаторът излага като въпроси следното:
І. Доводите за недопустимост на въззивното решение, които касторът поддържа са, че единственият мотив на ПАС да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи отрицателния установителен иск е виждането му, че вземането по фактура № 340/12.03.2010 г. е погасено чрез прихващане с протокола от 31.03.2010 г., при което ПАС е преразгледал доказателствата и конкретно ССЕ и изключване на приложеното към тях споразумение от 30.01.2010 г., без да е провеждано производство по оспорване на този документ в настоящото исково производство и без да е заявено такова оплакване във въззивната жалба. Касаторът поддържа, че изложеното от ПАС по въззивната жалба е в нарушение на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е извън обхвата на посоченото в жалбата и решението на ПАС е недопустимо. Настоящият състав на ВКС не намира данни за недопустимост на въззивното решение във връзка с произнасянето по въззивната жалба на ищеца – [фирма], която не е бланкетна, а съдържа конкретни оплаквания във връзка със заключенията на ССЕ и приложените към нея доказателства, които не са представени от страните и не е следвало ПзОС да ги обсъжда. Изрично е посочено във въззивната жалба, че ПзОС е постановил съдебния си акт въз основа на „негодни писмени доказателства, които са оспорени от ищцовата страна, относно тяхната автентичност“, изрично е посочено споразумението от 30.01.2010 г., „което не е прието като писмено доказателство, тъй като не е представено от нито една от страните по делото“. При тези оплаквания във въззивната жалба, ПАС не е излязъл извън пределите на произнасянето като въззивен съд по въззивна жалба с конкретни оплаквания и няма основание да се приеме наличие на данни за недопустимост на въззивното решение, както се поддържа в касационната жалба, за което ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Останалите доводи на касатора в раздел І касаят правилността на въззивното решение, по които съдът не може да се произнесе в производство по реда на чл.288 ГПК и не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
ІІ. Според касаторът дори да се приеме теоретично, че вземането е погасено чрез прихващане – че с протокола от 31.03.2010 г. се погасява тъкмо желаното от ищеца задължение по фактура № 340/12.03.2010 г., ПАС не е взел предвид императивната норма на чл.645 ал.4 ТЗ. И по този въпрос са изложени доводи, а не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, като е посочено пак противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед императивния характер на неприложената норма на чл.645 ал.4 ТЗ. В разпоредбата на чл.645 ал.4 ТЗ са изложени основанията за недействителност на прихващане от длъжника при определени обстоятелства и срокове, но по делото няма данни за предявяване на иск за обявяване недействителност на извършеното прихващане от длъжника, за да бъде решението по този иск зачетено от ПАС в случая. Касае се за недействителност, а не за нищожност, на която може да се извърши позоваване. В този смисъл дори да се приеме, че доводите визират въпрос, свързан с приложението на чл.645 ал.4 ТЗ, не е налице противоречие с произнесеното от ПАС и приетото в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ІІІ. При твърдения за допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в изложението си касаторът твърди, че ВКС следвало да вземе становище по въпроса за извършено прихващане след начална дата на неплатежоспособността, допустимо ли е въззивният съд да изключи от доказателствата по делото писмено доказателства, за което не е открито производство по оспорване – т.е. по посочените два въпроса, за които твърди допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно се сочи недопустимост на въззивното решение, свързана с правосубектността на ищеца, който е променил наименованието си в хода на производството, но според подадената допълнителна молба от касатора представените извадки били частични и не установявали вписване в публичния регистър. Относно така поставените въпроси важи гореизложеното, че са свързани с неправилност на въззивното решение и не формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а доколкото навеждат на такива, са в съответствие, а не в противоречие с цитираната относима съдебна практика. Не са изложени съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. По допълнително изложените доводи, свързани с недопустимост на въззивното решение, поради твърдения за неправосубектност на ищеца следва да се посочи, че същите не навеждат на явна недопустимост, доколкото не се оспорва правосубектността на ищеца, а формата на преобразуване на [фирма] в [фирма], за което касаторът твърди, че е сливане чрез поглъщане, а не вливане и кои са съдружниците в преобразуваното дружество.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата [фирма] – Италия, [населено място] направените и поискани разноски в размер на 19500 лв. адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура № 630/1109.2015 г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191/27.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 109/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица] да заплати на „Минерали И.“ – Италия, [населено място] сумата от 19500 лв. /деветнадесет хиляди и петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.