О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 127 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в ликвидация/ срещу определение от 27.07.2015г., постановено по ч. гр. д. № 2426/2015г. от Апелативен съд – София, с което след отмяна на първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на [фирма], срещу [фирма] /в ликвидация/ за сумата от 229 859,28 лева чрез налагане на запор върху банкови сметки до размера на исковете, срещу представяне на гаранция от 15 00 лева по сметката на САС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, с оглед на което иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба не представя отговор по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че доколкото от представените доказателства не може да се направи категоричен извод за вероятната основателност на иска за целия посочен размер, обезпечението следва да се допусне при условията на гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК, като наличието на обезпечителната нужда е изведено от обстоятелството, че ответното дружество е в процес на ликвидация и предвид големия размер на дължимата сума, а обезпечителната мярка е счетена за допустима и адекватна на търсената защита.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросът какъв е срокът за предявяване на иска от молителя срещу бъдещия ответник в случаите, когато съдът не го е определил този срок в определението си по чл.390 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 6/ 2013г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато определението на съда за допускане на обезпечението не е постановено в срока по чл.395, ал.1 ГПК, срокът за предявяване на исковете от страна на молителя чете от получаване на съобщението за допуснатото обезпечение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Единственият поставен от частния касатор правен въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въпросът за срока на предявяване на бъдещия иск, относно който е допуснато обезпечение, е от значение не за производството по допускане на обезпечението, а за производството по неговата отмяна, като последното не е предмет на настоящата частна жалба. По молбата за отмяна на обезпечението, независимо какво е основанието, на което същата се търси, компетентен да се произнесе е съдът, който е бил сезиран с молбата за допускане на обезпечението. Едва след неговото произнасяне може да се осъществи инстанционен контрол във връзка с искането за отмяна.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 27.07.2015г., постановено по ч. гр. д. № 2426/2015г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.