О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 25.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 789 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат К. Г. срещу решение № 235/03.12.2013 г. на Видински окръжен съд /В./ по гр.д. № 439/2013 г. в частта му касателно уважаване на предявения иск срещу настоящия касатор по чл.92 ЗЗД в размер на 6480.05 лв. със законните последици. В диспозитива на решението на В. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 470/30.12.2014 г. на същия съд и състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Предявява и насрещна касационна жалба срещу решение № 235/03.12.2013 г. на В. по гр.д. № 439/2013 г., касателно отхвърляне на предявения от него иск по чл.92 ЗЗД за разликата от 6480.05 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на [фирма] и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Видински районен съд /В./ е предявен иск по чл.92 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] за сумата от 25000 лв. Искът е уважен от В. за 12500 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. В. е изменил първоинстанционното решение като го е отменил в уважителната му част за разликата от 6480.05 лв. до 12500 лв. и е отхвърлил иска за отменения размер /решение за допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива с решение № 470/30.12.2014 г./ със законните последици и е потвърдил същото в отхвърлителната му част. В. е приел, че между страните е сключен договор от 16.03.2012 г., по силата на който [фирма] е възложил на [фирма] доставка на материали от специализирана фирма и подбор на същите според площта и извършване на дейности по боядисване на малък басейн в S. център в [населено място], м. Б., [община] срещу заплащане на възнаграждение 421.67 лв. стойност на материалите и 420 лв. без ДДС стойност на боядисване при договорени неустойки за неизпълнение. В. е приел, при обсъждане на събраните по делото доказателства /СТЕ и свидетелски показания/, че „изпълнението по договора, чийто предмет най-общо може да се обозначи като дейности по боядисване и грундиране не е извършено в съответствие със заложеното в договора и въобще с обичайните изисквания при осъществяване на подобен вид дейност”. След боядисване на басейна и пълненето му с вода се появяват шупли и подутини по боята, каквито се появяват и след повторното боядисване за сметка на изпълнителя. Появилите се недостатъци след боядисването, описвани като шупли и подкожухване са в резултат на неспазване на технологичния процес от страна на изпълнителя, което е довело и до неспазване на срока на изпълнение /чл.3 от договора/. Обсъдени са причините, свързани с липсата на квалификация на служителите на изпълнителя, който не е имал регистрация в камарата на строителите за изпълнение на подобна дейност. С оглед на тези изводи според В. са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя за договорената неустойка /чл.12 ал.2 от договора/. Изложени са съображения за недължимост на неустойката и по чл.12 ал.1 от договора, което би довело до двойно обезщетение на претърпените вреди. Но според В. размерът на дължимата неустойка по чл.12 ал.2 от договора следва да бъде намалена с ? при доказано съпричиняване на вредите от самия възложител. По делото не е установено възложителят да е изпълнил предвидените в негова тежест задължения /чл.4 от договора/ за съдействие и изясняване на детайли и специфика на терена или на конкретното помещение , в това число и температура, а според СТЕ това именно е предпоставка за появилите се недостатъци. Установено е още, че възложителят е започнал да пълни басейна с вода преди изтичане на уговорения срок, след първото и повторното боядисване, което също се намира в пряка причинна връзка с последвалото излющване на боята. Посочено е още, че възложителят е бил наясно, че изпълнителят няма официален документ да изпълни подобна дейност.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Доколкото е формулиран въпрос във връзка с отговорността и на кредитора за неизпълнението, той касае възможността да се освободи длъжника от отговорност или да се намали неговата отговорност, което е сторил В., но за разрешението на този въпрос са приложени решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, без доказателства същите да са влезли в сила, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не е налице такъв критерий и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – в тази насока се формулира въпрос за „легалната дефиниция на понятието прекалено голяма неустойка”. Доколкото има въпрос, той е теоретично поставен и не съответства на изложените от В. съображения и направени възражения от самите страни. Касае се за спор по търговска сделка между търговци, при което не може да се намалява неустойка, поради прекомерност – чл.309 ТЗ. Това е изрично посочено от В., който се е ограничил до направените възражения на страните и липсата на възражения за действителност на договорната неустоечна клауза.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В. в обжалваната му част.
С оглед изхода по касационната жалба на [фирма] не следва да бъде разглеждана насрещната жалба на [фирма] /чл.287 ал.4 ГПК/.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба [фирма], макар да са претендирани такива, тъй като в представеното пълномощно на адвокат Л. Б. никъде не е идентифицирано делото като номер, по което е ангажирана адвокатска защита и представен отговор на касационна жалба, нито от кого е касационната жалба, по която се прилага отговор и се претендират разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235/03.12.2013 г. на Видински окръжен съд по в.гр.д. № 439/2013 г. /при поправена очевидна фактическа грешка в същото с решение № 470/30.12.2014 г./ в обжалваната му част по касационната жалба на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.