1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
[населено място], 18.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №630 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Г. А., ВАК, срещу решение №298 от 4.11.2013г., постановено по в.т.дело № 320/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №103 от 1.02.2013г. по т.дело № 1023/2012г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуален закон. В изложението на основанията за достъп до касация касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът А. Р. А., със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. О. М., САК заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради нередовност на касационната жалба, обосновано с твърдението, че същата не отговаря на императивното изискване на чл.280, ал.1 ГПК – касаторът да посочи материалноправнияи/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, както и да обоснове допълнителните критерии. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Варненският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл.71 и чл.74 ТЗ. Съдът е признал за установено по отношение на дружеството притежаването от А. на 10 422 бр. поименни акции, с номинална стойност четири лв. за акция и отмяна на решения, взети на проведено общо събрание на акционерите на [фирма] , [населено място], [община] на дата 19.03.2012г.
В тази част решението на съда е обжалвано с въззивна жалба от [фирма]. За да потвърди обжалвания резултат, Варненският апелативен съд е приел за доказано, че акционерът З. И. е записала от увеличения капитал на дружеството през 2001г. от 32 500 бр. акции 10 422 акции с обща номинална стойност 41 688 лв. На И. е било издадено временно удостоверение, с което е удостоверено, че акционерът е внесъл сумата от 41 688 лв. за записаните акции. За правно ирелевантни са приети доводите на дружеството, че средствата за имуществените вноски са дадени от дружеството, а не от акционера. Плащането произвежда валиден погасителен ефект, независимо за чия сметка е осъществено. Във връзка с направеното оспорване на валидността на осъществените джира, че емитираните акции са винкулирани и прехвърлянето им може да бъде осъществено единствено със съгласието на дружеството, ВАС е счел, че чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от Устава на акционерното дружество съдържа неяснота досежно изискуемото съгласие на СД по чл.12, ал.3, поради което уставно предвидените условия за винкулираност на акциите има временен характер и важат до пълното изплащане номиналната им стойност. От тук е направен извод, че процесните джира не попадат в предметния обхват на уставно наложените ограничения. По отношение на последното джиро са спазени изискванията за форма по чл.468, ал.1 ТЗ, приложими и за временните удостоверения. От справката на съда от оригинала на временното удостоверение, е констатирано, че алонжа е част от съдържанието на временното удостоверение, а не отделен неприкрепен документ. При прилагане на разпоредбата на чл.181, ал. ГПК и утвърденото в практиката тълкуване на понятието „трети лица” , съдът приема, че документът не се ползва с достоверна дата единствено по отношение на тези неучаствували при съставянето му лица, които черпят права от някои от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е. интерес от оспорването имат само ограничен кръг лица, каквото не е дружеството. В тази връзка за неоснователни са приети доводите за антидатиране на последното джиро, с вписана дата 11.03.2005г., доколкото не е предмет на спора правата на две лица, които спорят за ред на документите, когато тези права произхождат от един праводател и взаимно се изключват.
По иска по чл.74 ТЗ , съдът е приел, че с оглед на установеното по иска по чл.71 ТЗ, дружеството не е придобило собствени акции в хипотезата на чл. 187а, ал.1, т.5 ТЗ, респ. същите не могат да бъдат предмет на обезсилване по чл.187 а ал.5 ТЗ и не могат да служат като източник за намаление на капитала.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира материалноправен въпрос „ ползва ли се с достоверност по отношение на [фирма] датата 11.03.2005г., посочена в джиро, по силата на което Р. Р. е прехвърлил на А. А. 10 422 бр. поименни акции.” При поставяне на въпроса касаторът излага доводи за допуснато от съда нарушение на чл. 468, ал.1 ТЗ обосновано с твърдението, че антидатираното джиро между Р. Р. и А. А. от 11.03.2005г. не отговаря на изискването на закона за формата на джиро/ да е изписано върху ценната книга или на отделен лист /алонж/, прикрепен към ценната книга. Поддържа също така, че съдът е не е направил правилна преценка на доказателствата по делото, игнорирал е доводите на касатора за прекъснатост на джирата, че антидатирането на джирото от 11.03.2005г. е направено за целите на този процес, за да се легитимира А. като акционер и ищец в процеса. Поставеният от касатора въпрос представя доводи за неправилност на решението поради необоснованост, несъгласие с крайните изводи на съда по иска по чл.71 ТЗ, т.е. въпросът е обусловен изцяло от установените по делото факти. Позовава се на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, представляващо касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на иска по чл.71 ТЗ не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, след като се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/.
Дори да се приеме, че въпросът изпълнява общата предпоставка на правен въпрос от значение за изхода на спора, с цитираното съдебно решение № 235 от 4.06.2010г. гр.дело № 176/2010г. ВКС, ГК не се обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изводите на въззивния съд, не са в противоречие с отговора на правния въпрос по цитираното решение.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2010 г. на ОСГТК ва ВКС, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е в настоящия случай, не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства да са направени за това производство. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът по делото има право да иска заплащане само на направени разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 4.11.2013г., постановено по в.т.дело № 320/2013 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: