О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 20.07.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 817/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] –гр. Р. против разпореждане от 22.02.2017 г., постановено по в.ч.т.д. № 364 по описа за 2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната подадена от акционерното дружество частна касационна жалба срещу определение № 275 от 23.12.2016 г., постановено по същото въззивно дело, като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и да се дадат задължителни указания на апелативния съд за разглеждане на жалбата. Счита, че редът за обжалване на въззивното определение е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Същевременно излага съображения, че съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на ГПК се прилагат съответно и правилата на исковото производство, като възможността за обжалване пред ВКС не е изключена от законодателя.
Ответникът по жалбата [фирма] излага становище за недопустимост на частната жалба поради просрочие, алтернативно – за неоснователност на жалбата. Позовава се на константна съдебна практика на състави на ВКС, ТК, според която определенията по чл.536, ал.3 ГПК, постановени от въззивния съд не подлежат на касационен контрол с оглед на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл. 25, ал.4 ЗТР. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Съобщението за определението от 22.02.2017г. е връчено на [фирма] на 1.03.2017г. При условията на чл.62, ал.2 ГПК срокът за обжалване се счита спазен, след като жалбата е подадена чрез куриерска служба, осъществяваща пощенски услуги.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да върне подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, решаващият съд е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Посочено е, че касационният контрол е неприложим по отношение на решенията, постановени в производството по чл. 25 ЗТР по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър. С оглед на това ВТАС е приел, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, изключваща от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Извършената от апелативния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл. 274, ал. 4 ГПК, съобразно която не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 536, ал. 3, изр. последно ГПК определението на съда за спиране на охранителното производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса. С определението, с което е спряно охранителното производство, е приключил инстанциония контрол от въззивния съд по реда на обжалването на първоинстанционното определение, с което е отказано спиране на регистърното производство. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗТР производството по обжалване на отказа на длъжностно лице по регистрация при Агенцията за вписванията е уредено като двуинстанционно, което се развива само пред окръжен и апелативен съд. С оглед обстоятелството, че решението по чл. 25 от ЗТР е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК такъв е недопустим и за определението по чл.536, ал.3 ГПК. Неоснователно е позоваването на определение № 536/8.12.2016г. по ч.т.дело № 2241/2016г. на ВКС, ТК, Іт.о. Предмет на обжалване по това дело е определение на САС, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл.536 ГПК, т.е. въззивният съд не се е произнесъл по правилността на определението, поради нередовност на частната въззивна жалба.
Предвид изложеното, разпореждането на Великотърновския апелативен съд, като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна има право на направените разноски, но тъй като по делото липсват доказателства такива да са сторени, то разноски не следва да се присъждат съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.02.2017 г., постановено по в.ч.т.д. № 364 / 2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.