О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
гр. София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 2055 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. И. П., [населено място], срещу определение № 319 от 05.11.2013г. по т. д. № 536/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната исковата молба на частната жалбоподателка за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение № 1325 от 08.12.2011г. по арб.д. № 1325/ 2011г. на арбитър ad hoc Б. Г. и се прекратява производството по делото.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, чиято неправилност се извежда единствено на плоскостта на твърдението за незаконосъобразност на актовете на съда, с които е отхвърлена молбата й по чл.83, ал.2 ГПК за освободаване от заплащане на сумата от 500 лева – хонорар за особен представител на ответника, назначен по чл.48, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне исковата молба по чл.47 ЗМТА, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че ищцата е създала пречка за развитие на производството, тъй като не са изпълнени дадените от съда указания за внасяне на възнаграждение за назначения по чл.48, ал.2 ГПК особен представител на ответника, призован при условията на чл.48, ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
Отказът на съда по чл.83, ал.2 ГПК, съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 17.07.2001г. по гр.д. № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което необжалването му води до невъзможност страната да се позове на незаконосъобразността му. Доколкото в настоящия случай двете определения на съда по чл.83, ал.2 ГПК от 05.07.2013г. и от 18.10.2013г. не са обжалвани от страната, тя не може да се позове на тяхната незаконосъобразност, като основание за отмяна на определението за прекратяване на производството по чл.47 ЗМТА. Предвид изложеното, и доколкото в частната жалба не се прави друго оплакване, извън незаконосъобразността на отказите по чл.83, ал.2 ГПК, определението за прекратяване на исковото производство следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 319 от 05.11.2013г. по т. д. № 536/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.