3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София, 17.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 4331 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Д. М. и [фирма], срещу решение № 1048 от 30.05.2013г. по т.д. № 1267/2012г. на Апелативен съд – София, с която е обявено за нищожно решение, датирано на 21.10.2011г., с действителна дата на изготвяне 13.01.2012г., на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав, постановено по гр.д. № 10958/ 2011г.
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответникът, С. о., счита, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, като при евентуалност се поддържа, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е нищожно, като постановено от ненадлежен орган, тъй като към действителната дата на постановяването му -13.01.2012г., съдията, подписал решението, не е имал качеството на съдия, поради това, че е бил отстранен от длъжност. Посочено е, че въвзивната жалба на общината е допустима, като подадена от лице, претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора, от където произтича и правния интерес от обжалването му.
Касаторът, Д. Д. М., в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че въпросите, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на въззивния съд са: /1/ Може ли да бъде призован участник в процеса за разглеждане на делото пред въззивния съд и да се проведе реално открито съдебно заседание без същият да е узнал за провеждане на насроченото съдебно заседание?; /2/ Има ли право лице, което не е участвало в пръвоинстанционното разглеждане на делото да подаде въззивна жалба?; /3/ Допустимо ли е постановяване на въззивно решение, с което въззивният съд да обяви за нищожно първоинстанционното решение по жалба на лице, което не е участвало в пръвоинстанционното разглеждане на делото и решението е влязло в сила; /4/ Ако в съдебното решение е подадена дата за изготвяне на решението и към тази дата, изготвилият и подписалият го съдия е бил действащ такъв – нищожно ли е решението, подписано от този съдия?; /5/ Може ли да бъде влошено положението на жалбоподателя от въззивния съд, доколкото не е обжалван обективно съединения иск за присъждане на разноски, но въпреки това въззивният съд е прогласил нищожността на първоинстанционното решение и в тази му част, без да е сезиран за това?”.
Жалбоподателят, [фирма] сочи като значими за изхода на спора следните правни въпроси: /1/ Допустимо ли е подаването на въззивна жалба от лице, което не е било конституирано като главна страна в процеса пред първоинстанционния съд след приключване на съдебното дирене в първа инстанция и допустимо ли е постановеното въззивно решение по такава въззивна жалба?; /2/ Допустимо ли е постановеното от въззивния съд решение и допустима ли е подадената въззивна жалба от лице, което е направило пред първоинстанционния съд същото процесуално искане за главно встъпване по друго дело пред същия съд, със същото искане и основание и същите страни, като първото подадено искане за главно встъпване е с по-ранен входящ номер?; /3/ Достоверната официална дата на съдебното решение, съгласно чл.236, ал.1, пр.1 ГПК, тази посочена от съдията, решаващ делото ли е или може с логически изводи, по-горен съд да установи друга дата на съдебното решение и ако това е възможно, следва ли изрично по-горният съд да укаже това доказване в чия тежест е и „по какъв ред следва да се установи безспорно, по какъв правен ред или с логически изводи”?
Поддържаната от касаторите вероятна недопустимост на въззивното решение във връзка с лицето, упражнило правото на жалба не е налице, тъй като са упражнени права от общината по чл.225, ал.1 ГПК, зачетени във въззивното производство. С оглед на това, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставените във връзка с допустимостта на атакувания акт процесуалноправни въпроси.
Първият формулиран от Д. М. въпрос за редовността на призоваването му във въззивното производство е относим към правилността на съдебния акт, по който съдът може да се произнесе само във фазата на същинското касационно обжалване, но не е основание за допускането на касацията. Искането за присъждане на разноските не представлява предявяване на иск, поради което липсва твърдяното от първия касатор произнасяне на въззивния съд по необжалван „обективно съединен иск за присъждане на разноски”, като разноските за първата инстанция са присъдени именно с прогласеното за нищожно решение. Въпросът, дали е нищожно решение, „ако в него е подадена дата за изготвяне му и към тази дата, изготвилият и подписалият го съдия е бил действащ”, не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд е извел нищожността на акта от нещо друго – от антидатирането на първоинстанционното решение, към чиято действителна дата на изготвяне, подписалият го съдия е бил отстранен от длъжност.
Съдебното решение е официален документ, поради което за него се прилагат правилата за оспорване на истинността на посочената в него дата, като дали и как те са приложени по конкретното дело е въпрос относно правилността на въззивното решение.
Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК води до необсъждане на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани, с оглед постановеното от въззивния съд връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, която следва да се произнесе и за разноските за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1048 от 30.05.2013г. по т.д. № 1267/2012г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.