3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 15.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3836 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Ж., действаща като [фирма], срещу решение № 125 / 29.03.2013г. по в.гр.д. № 1010/2013г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 1085/ 24.10.2012г. по гр.д. № 2359/2012г. на Районен съд – Стара Загора, в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.99, ал.2 ЗЗД сумите от 2500 лева и 12 700 лева, представляващи неизплатена част от цени по договори за покупко-продажба на захар в чували, ведно със законна лихва от 491,04 лева върху главницата от 2500 лева за периода от 16.02.2010г. до 10.01.2012г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че липсват основания за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Иска присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл.327 ТЗ ЗЗД, въззивният съд въз основа на представените по делото фактури е приел, че са сключени договори за продажба на захар в човали, стоката по които е доставена на ответника, като вземанията, предмет на делото, са цедирани на ищеца от продавача по сделките и цедентът е съобщил цесията на длъжника.
Касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по обусловилите изхода на спора въпроси: „1/ За да бъде прието за безспорно надлежно уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия, следва ли в документа – товарителницата, обратна разписка, факсово извлечение или друг еквивалент, да бъде изрично и недвусмислено отбелязано съдържанието на пратката до длъжника?; 2/ Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то обстоятелството, че длъжникът е получил пратката от цедента с отбелязване единствено на датата на получаването й, но не и на нейното съдържание, следва ли да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от цедента по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Въззивният съд не е изложил мотиви относно начина на оформянето и доказването на уведомяването на длъжника за цесията от цедента, като не е препратил изрично към мотивите на първоинстанционния съд, а само е посочил, че ги споделя. При липсата на произнасяне на решаващия състав дали документът, доказващ получаването от длъжника на изходящата от цедента пратка, следва да съдържа данни за съдържанието й, формулираните в тази насока въпроси от касатора не се явяват обуславящи за изхода на спора, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Не са осъществени и релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представеното определение по чл.288 ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011г. по тълк.д. № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, не представлява съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като във фазата по допускане на касационното обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща. Посоченото решение № 150 / 26.03.2009г. по гр.д. 147/ 2008г. на I ГО на ВКС, е постановено по отменения ГПК при различна от тази по настоящото дело фактическа обстановка, въз основа на която е прието, че не е доказано уведомяването на длъжника от стария кредитор за цесията, като в решението не се съдържа отговор на поставените от касатора въпроси за връчването на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД посредством пратка. Въпросите в изложението към касационната жалба относно доказване на получаването на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, изпратено посредством пратка, не са идентични и с разгледаните в Тълкувателно решение № 142-78 11.11.1954г на ОСГК на ВС и решение № 123/ 24.06.2009г. по т.д. № 12/ 2009г. на II ТО на ВКС въпроси – кой следва да уведоми длъжника за цесията и свързания с това въпрос дали получаването на препис от исковата молба, като волеизявление изходящо от цесионера, представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Нещо повече, в последното решение, извън „тълкувателните мотиви” по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, ВКС е приел в каузалната част на акта, имаща характер на незадължителна практика на ВКС, че не може да бъде игнорирано писмото-уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД на цедента до длъжника, представено като доказателство по делото /каквото писмо е представено и по настоящето дело/, тъй като това е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаване на делото. С оглед изложеното, не се доказва атакуваното решение да е постановено в противоречие на практиката на ВКС или съдилищата, поради което не са налице наведените в изложението допълнителни условия по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касация.
Въпреки изхода на делото, искането на ответника по касацията за присъждане на разноски за настоящата инстанция, не може да бъде уважено, тъй като липсват доказателства такива реално да са направени.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 / 29.03.2013г. по в.гр.д. № 1010/2013г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.