О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 5/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №160 от 3.06.2015г., постановено по в.т.дело № 576/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №641/23.06.2014г. по т.д. № 1175/2013г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск на Т. Н. Т. гражданка на Русия срещу [фирма]/ старо наименование [фирма]/ за сумата от 18 065 евро, представляваща заплатена без основание сума по сключен между страните нищожен договор за строителство №42/2.07.2008г., както и в частта за разноските.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД е влязло в сила, поради необжалването му от страните по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, алтернативно за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Т. Н. Т. в писмен отговор на касационната жалба и в Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, излага становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на доводите за недопустимост на решението на Варненския апелативен съд. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Варненският апелативен съд е приел първоинстанционното решение за валидно и допустимо, по съображения, че след оставяне на исковата молба без движение, ищцата с молба от 23.09.2013г. е уточнила, че фактическото основание на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е разваляне на договора с оглед на неизпълнението му от ответника, евентуално поради нищожност на предварителния договор със смесен характер поради липсата на предмет на същия. Тъй като първоинстанцинният съд е разгледал исковете в тяхната последователност на предявяване, за неоснователно е преценено възражението на дружеството за произнасяне от съда по непредявен иск.
По доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение:
Същите са неоснователни.
Ищцата е предявила при условията на кумулативно съединяване два иска: по 87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. След прекратяване на производството по чл.87, ал.3 ЗЗД, поради недопустимост на предявения иск, след оставяне на исковата молба без движение, с указание да се конкретизира иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, с уточняваща молба от 23.09.2013г. ищцата е посочила, че договорът е развален извънсъдебно, както и че същият е нищожен поради липса на определен предмет, основание поддържано при условията на евентуалност.
Първоинстанционият съд се е произнесъл по двата иска, предявени в тяхната поредност, като искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен като неосноватален /в тази част решението е влязло в сила/, а евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уважен. Молбата за уточняване на предявените искове е подадена в съда преди размяната на съдебните книжа. В доклада си по делото първоинстанционният съд е посочил, че е сезиран с иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД връщане на даденото по развален договор за строителство и предварителен договор за продажба, алтернативно ищцата се позовава на нищожност на договора, поради липса на определен предмет на смесения договор.
Поддържаното от касатора обстоятелство, че извършените процесуални действия от името на ищцата са извършени без надлежна представителна власт, не се потвърждава от фактите по делото, доколкото на стр. 55 до стр.59 по т.дело № 576/2014г. е приложено нот.заверено пълномощно на Т. Т. за упълномощаване на адв. К. Т. на руски език и в превод на български език. В съд.заседание на 26.05.2015г. е извършено сравняване и е установена от състава на съда идентичност на съдържанието на представения по делото препис от нот.заверено пълномощно и оригинала на нот.заверено пълномощно.
С оглед на така изложените факти не са налице данни за евентуална недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По въпрос 1.Надлежно предявен и приет за разглеждане ли е евентуален иск по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД при нищожност на договора, направено с уточняваща молба, а не с исковата и допълнителна молба?
Въпросът е поставен в контекста на изготвения от съда доклад, поради което този въпрос, въпрос №2 и въпрос №11 ще бъдат разгледани едновременно. Въпрос №2 : Какво следва да е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК? Липсата на изрична правна квалификация на еветуалния иск и указания за разпределение на доказателствената тежест в тази насока в доклада по чл.146 ГПК представлява ли съществен процесуален порок, отразяващ се върху допустимостта и основателността на иска? При направените във въззивната жалба оплаквания за нарушения по чл.146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши нов доклад по делото и да укаже на страните разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? Въпрос 11: При евентуално предявен иск съдът дължи ли доклад с указания със съдържанието посочено в чл.146, ал.1, 2 , и 4 ГПК, както по главния иск? По тези въпроси касаторът поддържа селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и конкретно: ТР №1/2013г. по т.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №40 по т.дело № 1554/2013г., решение № 700 по гр.дело № 304/2010г., решение №527 по гр.дело № 943/2010г., решение № 452 по гр.дело № 621/2010г.
Евентуалната претенция на ищцата, заявена в молбата от 23.09.2013г., е в ключена в доклада на първоинстанционния съд, по който страните не са изразили възражения, поради което е станала част от предмета на делото. Първоинстанционният съд действително не е посочил правната квалификация на иска, но ВАС е приел, че този пропуск не води до недопустимост на иска. По третия въпрос: във въззивната жалба въззивникът е развил оплаквания за постановяване на решение от първоиннстанционния съд по непредявен иск, но няма направено конкретно оплакване за допуснато от съда нарушение на чл.146 ГПК при изготвяне на доклада. В този смисъл следва да се имат предвид постановките ТР №1/2013г. т.2 ОСГТК на ВКС. В съответствие с т.2 на ТР №1/2013г. е отговорът на процесуалния въпрос за доклада в решение №40. Останалите съдебни актове на ВКС са постановено преди приемане на ТР №1/2013г., с което се уеднакви противоречивата съдебна практика по разрешените с него процесуалноправни въпроси и което е задължително за съдилищата, вкл. за ВКС. В т.2 на ТР №1/2010г., ОСГТК на ВКС постанови, че въззивният съд не прави нов доклад по чл.146 ГПК, за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, ако няма оплаквания във въззивната жалба. Когато във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба страната се позовава на допуснати от първия съд нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания като основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието по чл.146 ГПК. В тази хипотеза въззивният съд единствено дава указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала страната да извърши пред първоинстанционния съд, поради отсъствие, непълнота или неточен доклад. След като няма направени конкретни оплаквания във въззивната жалба по доклада по чл.146 ГПК, въпросът няма обуславящо значение за изводите на съда по съществото на спора.
По въпрос 3 и въпрос 4: При условията на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира въпрос : Чл.64 ЗЗД приложим ли е по договор с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения касаещ строителството на бъдеща вещ и когато този имот е определен родово / като апартамент/ и с местонахождение Р. България на 3км. от брега на морето договорът нищожен ли е поради неопределеност? В каква степен следва да се прилага разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЗД когато сделката е с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения с цел придобиване на недв. имот на територията на Р. България и в случая може ли да се приложи чл.64 ЗЗД? Въпросите за приложението на чл.64 ЗЗД, свързан с извода на ВАС за нищожност на процесния договор поради липсата на годен предмет към момента на сключването му, е релевантен за поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната му част по чл.281, т.3, пр. първо и трето ГПК. Изведения от ВАС извод за нищожност на договора, съдържащ клаузи на договор за изработка и на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ недвижим имот, е на база извършена преценка на конкретните клаузи на договора, което е в рамките на правораздавателната компетентност на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора. Правилността на тази преценка е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Липсват и изложени аргументи, съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по тълкуването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването само на закона не е достатъчно за допускане на решението до касационно обжалване по този допълнителен селективен критерий.
В т.5 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: При сделки с международен характер, с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения от страна на група граждани на Руската федерация в строителството на непроектирана сграда на територията на Р. България, с цел придобиване на собственост в бъдеще на самостоятелен обект в нея въз основа на бъдещо споразумение, индивидуализация …… достатъчно ли е за да бъде направена преценка относно обстоятелствата започнало ли е строителството, налице ли е забава и отпаднал ли е интересът от договора поради забава? В каква степен трябва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗЗД?
Въпросите не осъществяват общия селективен критерий тъй като не са съобразени с правните изводи на съда по разгледания евентуален иск. Въззивният съд е изложил мотиви за нищожност на договора за строителство от 1.07.2008г., като същият е определен като договор със смесен характер – рамков договор за строителство и предварителен договор за продажба на недв. имот. ВАС е съобразил клаузите на договора, в които апартаментът е посочен като квадратура, на какво отстояние от морето се намира, посочена е цената, посочен е реда за индивидуализация на конкретен обект-апартамент. До изтичане на срока на падеж на задължението на строителя – завършване на строителството през м.10.2010г., индивидуализация на жилището не е извършена и доколкото предметът на договора не е конкретизиран в обикновено необходимата достатъчна степен, нито е определяем / не съществува възможност за определянето му/ Варненският апелативен съд е приел невъзможност договорът да произведе валидно правно действие за страните, поради незавършен фактически състав. Договорът може да бъде попълнен и сделката довършена с индивидуализация на предмета по съгласие на страните най-късно до уговорения падеж на задължението на изпълнителя, до който момент сделката ще породи действие, но ако това не стане в рамките на крайния срок, той няма да породи правно действие и ще бъде нищожен поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. Изпълнителят не е предложил на възложителя до м.10.2010г. допълнение или анекс към договора с индивидуализация на предмета, нито конкретно изпълнение – построен обект, за който да има издадено разрешение за ползване, с предложение за сключване на окончателен договор в нотариална форма. На основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищцата има право да реституира платеното по нищожен договор, искът е приет за основателен и доказан, и е уважен. С оглед на мотивите на въззивния съд за нищожност на договора, въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ГПК, поради което не осъществяват основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Въпросите по – скоро са относими към първия разгледан от съда иск по чл.55, ал.1, пр.3 ГПК, решението по който е влязло в сила. По изложените съображения при произнасяне по въпрос №3, касаторът не обосновава и допълнителния селективен критерий – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото.
Не е осъществен както основния, така и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос №6 и въпрос №8. Съдът не е извел нищожност на договора с оглед на цената на договора и сроковете за нейното заплащане, а поради липсата на конкретизация на обекта, предмет на договора за строителство. Според съда фактическият състав на предварителния договор е трябвало да бъде попълнен до датата на изпълнение на договора чрез индивидуализация на конкретен апартамент. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , както се приема с разясненията на т.4 на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материалноправен или процесуалноправен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона.
По въпрос 7 дружеството също не обосновава критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с изложените във въпроса обстоятелства доколкото по делото е представено нот.заверено пълномощно от ищцата, с което е упълномощила адвоката да я представлява пред съда, с право на подаване на искови молби и приключване на делата пред всички съдебни инстанции. Разпоредбите на чл.33 и чл.34 ГПК за съдържанието на пълномощното и обема на представителна власт на пълномощника пред съда, за кои процесуални действия е необходимо изрично пълномощно, са ясни и по приложението им има съдебна практика.
Въпроси 8, 9 и 10 не отговорят на общия селективен критерий тъй като на практика се оспорва правилността на решението на Варненския апелативен съд относно правните му изводи за нищожност на договора, поради липса на предмет, с оглед на извършеното тълкуване клаузите на процесния договор, което не е основание за допускане на решението до касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160/3.06.2015г., постановено по в.т.дело № 576/2015 г.на Варненския апелативен съд, т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: