О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
[населено място], 10.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2613/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. С. – ПАК и Николай И. Ц. чрез адв. Онова – ПАК срещу решение №291 от 19.05.2014г., постановено по в.т.дело № 761/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение №41 от 25.04.2013г. по т.дело № 131/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд е признато за установено по отношение на касаторите и дружеството в несъстоятелност [фирма] по предявен от [фирма] иск по чл.694 ГПК, несъществуване на вземане на [фирма] в размер на 1 043 648.37 лв. и несъществуване на вземане на Николай И. Ц. за сумата от 138 640.61 лв., представляващи начислена лихва по договори за заем.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор [фирма] заявява становище за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.8 ГПК претендира разноски в размер на 36 000 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма], Николай И. Ц. и [фирма] – в несъстоятелност, искове за установяване несъществуването на приети от синдика в допълнителния списък №1 вземания за лихви на кредиторите [фирма] в размер на 1 043 648,37 лв. и на Николай И. Ц. в размер на 138 640,61 лв., произтичащи от договор за паричен заем от 21.03.2007 г./ за дружеството/ и договор за паричен заем от 27.08.2008 г. / за физическото лице/, сключени с [фирма]. В исковата молба ищецът поддържа недействителност и привидност / симулативност/ на договорите за заем, непротивопоставимост на двата договора на банката, тъй като датата на частните документи нямат обвързваща доказателствена сила трети лица, ако по несъмнен начин не се установи, че документът е съществувал към момента на съставянето му. Ищецът счита, че сделките не са извършени, с представените документи не се е целяло настъпване на заемното правоотношение, а поддържане на привидно състояние, с цел увреждане на кредиторите с доказани вземания. Установителните искове на банката са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни. Пловдивският апелативен съд е уважил установителните искове. Съдът е приел, че оспорването на вземанията за лихви, произтичащи от двата договора за заем, ищецът основава на твърденията за привидност и симулативност на тези договори. Във връзка с това са оспорени и документите, удостоверяващи предаването на предоставените в заем суми. Банката е поддържала, че частните диспозитивни документи, каквито са представените по делото договори за заем, нямат обвързваща третите лица доказателствена сила и това оспорване размества тежестта на доказване на верността на написаните в документите дати, като в тежест на съставителите им е било установяването, че тези документи са били съставени и са съществували към посочените в тях календарни дати – чл. 181 ГПК.
Анализирайки показанията на свидетелите Й. Р., Емил А. и Д. М., съдът е направил извод, че те не съдържат никакви конкретни данни относно обстоятелствата, за чието установяване тези свидетели са били допуснати, а разпитът им е довел до доказването на обстоятелства, чието установяване със свидетелски показания е било поначало недопустимо. Тъй като основният акцент в разпита на свидетелите е предоставянето на заемни средства на [фирма] в размери 1 800 000 лв. и 300 000 лв., съответно от [фирма] и от Николай Ц., въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд ги е обсъждал в подкрепа на изводите си за съществуване на спорните вземания, което е било недопустимо, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и предвид липсата на изрично съгласие от страна на ищеца – чл. 164, ал. 2 ГПК. Направен е извод, че дори да се приемат са установени размерите на главниците по двата договори за заем от свидетелите, тези показания са не само недопустими, но и неотносими за правния спор. Спорът е за съществуването и за дължимостта на възнаградителни лихви – в конкретни размери и условия за плащането им, които се съдържат в твърдяните от ответниците два договора за заем: от датата 21.03.2007 г. и съответно от датата 27.08.2008 г. Според съда процесуалните последици от направеното от ищеца възражение по чл. 181, ал. 1 ГПК и липсата на дадено изрично съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК са, че използваните от ответниците свидетелски показания биха били допустими и изобщо биха имали значение само в спор по чл. 181, ал. 2 ГПК. Подобен спор обаче, по делото няма. Заключението е, че ответниците не са справили с доказателствената тежест и не са провели пълно и главно доказване за установяване на съществуването на оспорените им вземания за възнаградителни лихви, което означава, че предявените обективно и субективно пасивно съединени установителни искове по чл. 694 ТЗ са основателни. По допустимостта на решението: Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквито данни не се установяват за обжалваното решение.
По касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК Касаторите формулират въпроси: 1.Кредитор с прието вземане е ли е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, спрямо друг кредитор в производство по несъстоятелност срещу който първият е предявил отрицателен установителен иск; 2. Дали трето лице по смисъла на чл.181 ГПК са всички неучастващи в съставянето на документа лица, чиито права могат да бъдат засегнати от него или датата не обвързва единствено частните правоприемници на страните и по съглашението, т.е. лицата, чиито права могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. По първия въпрос – кредиторите на несъстоятелността притежават ли качеството на трето лице, по смисъла на чл.181 ГПК, въззивният съд не е излоложил съображения, а вторият въпрос е поставен по принцип, поради което не изпълняват общия критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос да е от значение за изхода на конкретното дело. Мотиви, че договорът за заем е антидатиран и съставен с намерение да осуети или намали удовлетворяването на кредиторите на длъжника, не са изложени в обжалваното решение. Обратното процесуалните последици от възражението на ищеца по чл.181, ал.1 ГПК и използваните от ответниците свидетелски показания, съдът свързва със спор по чл.181, ал.2 ГПК, какъвто според него няма. Въпросът: Чия е доказателствената тежест за разкриване на твърдяната от едната от страните привидност – дали в тежест на страната, която твърди привидност е да разкрие симулацията, или в тежест на другата страна е да докаже, че договорите не са привидни, също не предпоставя общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като мотиви по тях не са изложени от апелативния съд. Въззивният съд е изложил съображения за недопустимост със свидетелски показания да се установяват обстоятелства, които са относими към сключване на договорите за заем, с конкретно описаните в тях права и задължения, след като другата страна не е дала съгласие. Общото основание, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая формулираните от касаторите правни въпроси не са включени в изводите на въззивния съд, поради което и нямат обославящо за изхода на делото значение Правилността на изводите, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.694 ТЗ, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителна предпоставка.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лв.
В молба вх. № 5093/30.04.2014г. касаторите са направили възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на банката при съобразяване на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС за представяне на доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
В случая банката се представлява от юрисконсулт и съгласно чл. 78, ал.8 ГПК има право на адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения касаторът [фирма] дължи адвокатско възнаграждение на ответника по касация в размер на 23 789 лв., а Николай И. Ц. – 3441 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №291/19.05.2014г., постановено по в.т.дело №761 /2013 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 23 789 лв.
ОСЪЖДА Николай И. Ц. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] – София адвокатско възнаграждение 3441 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: