О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3743 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. кооперация „В.” срещу решение № 214 от 17.07.2014г. по в.т.д. № 119 / 2014г. на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 53 / 27.12.2013 на Окръжен съд – Силистра по т.д. № 243 / 2012г. за откриване по чл.630, ал.1 ТЗ на производство по несъстоятелност по отношение на касатора на основание неплатежоспособност.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата, Н. агенция за приходите /Н./, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението. Претендира направени за настоящото производство разноски по чл.78, ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 312 лева, изчислено по чл.7, ал.3 вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното по чл.630, ал.1 ТЗ решение за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че Н. е активно легитимира по молбата по чл.625 ТЗ въз основа на частно държавно вземане, спрямо което не намира приложение относимата единствено за публични вземания абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Състоянието на неплатежоспособност е изведено въз основа на изследване на икономическите показатели на предприятието след 2007г. Относно коефициентите на обща ликвидност е посочено, че: са изключително ниски – от 0.5 за периода 2007г-2009г. до 0.17 за периода 2010г. – 2011г.; по-високият коефициент за 2012г. /около 1-ца/ се дължи на съдебно присъдено вземане в размер на 31 хил. лева, както и на отписани задължения, погасени по давност; определянето на размера им е само на база вземания на длъжника, без други краткотрайни активи, с изключение на материали за 4 хил. лева, водени за 2011г.; при формирането на коефициентът за обща ликвидност за 2012г. въз основа на краткотрайни активи /вземания/ за 111 хил. лева при необслужван дълг към Д. фонд „З.” от 96 хил. лева главница, не са взети предвид не намерилите счетоводно отражение изтекли лихви. Според решаващия състав, останалите коефициенти на ликвидност също са под препоръчителните нива – коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са „0” за целия период, а коефициентите за бърза ликвидност са еднакви с тези на обща ликвидност. Възприето е и заключението на вещото лице, според което общото състояние на търговеца не отговаря на принципа за действащо предприятие, не се сключват договори, не се генерират печалби, кооперацията не осъществява дейност след 2005г., като коефициентите на финансова автономност са отрицателни величини. Въз основа на тази картина на финансово – икономическото състояние на търговеца, въззивната инстанция е направила извод за невъзможността на кооперацията да обслужва краткосрочните задължения, при това в един много продължителен период от време, като не се установява счетоводно водените вземания да могат да покрият краткосрочните задължения без опасност за интересите на кредиторите. Въззивният съд се е позовал и липса на данни за събираемост на вземанията, формиращи краткотрайните активи на кооперацията, тъй като включително за вземането, присъдено по съдебен ред, няма постъпления, поради което те реално не могат да обслужат краткосрочните задължения на търговеца – касатор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от жалбоподателя с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, а именно: „/1/ Въпросът за активната легитимация на молителя по чл.625 ТЗ въпрос по допустимостта на производството ли е, съответно по допустимостта на постановения съдебен акт, или е въпрос по същество, касаещ правилността на съдебното решение, постановено по молба на лице без активна материалноправна легитимация, и допустимо ли е образуване на производство по молба по чл.625 ТЗ, подадена от лице без доказано вземане спрямо длъжника?; /2/ При молба по чл.625 ТЗ, подадена от лице с частно държавно вземане, приложима ли е абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК?”.
Настоящият състав намира, че независимо, че е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въпросите, дали активната легитимация по молбата по чл.625 ТЗ е въпрос по допустимостта на производството, и за приложното поле на нормата на чл.171, ал.2 ДОПК, са обуславящи изхода на спора, липсва релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По първия въпрос е налице константна практика на ВКС, според която установителното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и няма за предмет установяване със сила на пресъдено нещо на конкретно вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, като наличието на изискуемо вземане към длъжника, от кръга на вземанията по чл.608 ТЗ, е само една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, която подлежи на доказване в производството по разглеждане на молба по чл.625 на кредитор. Последователно в практиката на ВКС се приема, че активната легитимация е въпрос по основателността на молбата / исковата молба, с която е сезиран съдът, за допустимостта на която е достатъчно в молбата да са наведени обстоятелствата, сочещи на тази легитимация, а доказването им предпоставя основателността на молбата. Разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК, съгласно която с 10 годишна абсолютна давност се погасяват само публичните вземания, също е ясна и не се нуждае от тълкуване относно приложното си поле, в което не попадат частните вземания на държавата, въз основа на които е изведена активната легитимация на Н. в молбата й по чл.625 ТЗ.
С оглед изложеното, формулираните от касатора въпроси, съобразно дадените разяснения в т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. тъй като не е налице нужда от преодоляване на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота, неяснота или противоречие на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е формално наведена, без мотивировка, относима към това основание за допускане на касационен контрол, съобразно разясненията в посоченото тълкувателно решение. Изложените от жалбоподателя съображения се основават единствено на факта, че по въпросите липсва задължителна практика на ВКС. Несъществуването обаче на практика по чл.290 ГПК по поставените правни въпроси само по себе си не доказва наличие на соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, според даденото от ВКС тълкуване по реда на чл.130 ЗСВ.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касацията, Н., следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.8 ГПК, разноски в размер на 500 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита при предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставено от откриване на производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като на този етап такива не са налице. Като вече беше посочено по-горе, в си трайната си и безпротиворечива практика Върховният касационен съд приема, че при разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ вземанията на кредитора, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 17.07.2014г. по в.т.д. № 119 / 2014г. на Апелативен съд – Варна
ОСЪЖДА З. кооперация „В.”, [населено място], [община], да заплати на Н. агенция за приходите, [населено място], [улица], направени за производството пред ВКС разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.