2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 15.05.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1276 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. М. Х., Х., срещу определение № 127 от 10.01.2014г. по т.д. № 466/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател от 21.12.2013г. за допълване на постановеното по делото на 07.10.2013г. решение от САС относно иск за законна лихва върху сумата от 214 243 евро, считано от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му. Излагат се съображения, че още с исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва за забава, по което съдът дължи произнасяне в диспозитива на решение, независимо дали отхвърля или не обуславящият иск за главницата.
Ответниците по частната жалба не депозират отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата по чл.193 ГПК /отм./ за допълване на постановеното по делото решение, въззивният съд е приел, че тя е недопустима, въпреки, че е подадена в законоустановения за това срок от ищеца, тъй като иск за обезщетение в размер на законната лихва не е предявяван, като заявеното искане за лихви върху главницата по чл.55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане на сумата, е акцесорно вземане, заявено по реда на чл.116, ал.3 ГПК /отм./, чието уважаване е функция от уважаването на единствения предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че с постановеното решение съдът е изразил воля за цялото отхвърляне на претенцията и не е допуснал пропуск при обективиране на тази воля. Въз основа на това е направен извод за липса на непълнота на решението, от което е изведена недопустимостта на молбата за допълване на решението.
Определението е неправилно.
За допустимостта на молбата за допълване на решение е необходимо и достатъчно същата да е предявена в законоустановения за това срок от страна по делото и да съдържа твърдение за непълнота на съдебни акт, изразяваща се в непроизнасяне от съда по част от спорния предмет, с който е бил сезиран /без искането за присъждане на разноски, с оглед специалния ред по чл.192, ал.2 ГПК/отм.//. Дали е налице твърдяната непълнота на решението, е въпрос относим към основателността на молбата за допълване на решението, поради което по него съдът следва да се произнесе с решението по чл.193 ГПК /отм./.
В настоящия случай, ищецът в производството по чл.193 ГПК /отм./ е поддържал, че липсва произнасяне на въззивната инстанция по иска му за законна лихва върху главницата от 214 243 евро, считано от датата на исковата молба – 07.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата. Оставяйки молбата без разглеждане, с мотив, че липсва непълнота на решението, който е относим към основателността, а към допустимостта на молбата, въззивният съд, в нарушение на чл.193 ГПК /отм./, незаконосъобразно е отказал произнасяне по нея.
С оглед изложеното, определението на апелативния съд следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за произнасяне по молбата по чл.193 ГПК /отм./.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ въззивно определение № 127 от 10.01.2014г. по т.д. № 466/2010г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата по чл.193 ГПК /отм./ на Л. А. М. Х. от 21.12.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.