О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София,26.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3332 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. В. К. и И. К. К. срещу определение № 1252 от 13.10.2014г., постановено по ч. гр. д. № 402/2014г. от Окръжен съд – Смолян, с което се потвърждава определение № 519 от 09.09.2014г. по гр.д. № 813/2014г. на Районен съд – Самоков за връщане на подадената от касаторите искова молба.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно. Твърдят, че независимо, че към полученото от тях съобщение за издадените заповеди за изпълнение, същите не са били приложени, връчването не е оспорено по съответния ред и заповедите са влезли в сила, а след образуване на изпълнителното дело те са извършели плащания на взискателя, поради което предявените искове по чл.439 ГПК са допустими. Излагат се съображения, че допустимостта на иска е следвало да се прецени не въз основа на твърденията в исковата молба, а на база на приложените от ищците към въззивната частна жалба писмени доказателства – съобщения за връчване на заповедите за изпълнение.
Ответникът не заявява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба по чл.439 ГПК е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че след като ищците твърдят, че не им е била връчена заповедта за изпълнение, то срокът по чл.414, ал.2 ГПК не е започнал да тече и пътят им на защита е чрез възражение срещу заповедта. Въз основа на изложените факти и обстоятелства в първоначалната искова молба и в молбата – уточнение въззивната инстанция е счела, че твърдяните факти, на които се основават исковете, са настъпили преди подаване на заповедта за изпълнение, а не след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание, каквото е изискването на чл.439, ал.2 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че съдът неправилно е разрешил процесуалноправния въпрос, въз основа на какво се преценява допустимостта на предявен иск – на базата на писмените доказателства за извършени процесуални действия или въз основа на твърденията на страните, като се поддържа, че с оглед липсата на практика на ВКС, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Поставеният от частните касатори въпрос за значението на приложените писмени доказателства при преценката на допустимостта на иска не е разгледан от въззивната инстанция, поради което същият не е обусловил изхода на спора пред него и не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Не е осъществена и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в трайната и непротиворечива практика на съдилищата, вкл. на ВКС, се приема, че допустимостта на иска се извъжда от наведените в исковата молба твърдения, а не от приложените към исковата молба доказателства, поради което не е налице непълнота или неяснота на закона, нито необходимост от преодоляване на несъответстваща на закона съдебна практика или даване на ново тълкуването на нормите, с оглед настъпили промени в обществените условия или поради изменение на законодателството.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1252 от 13.10.2014г., постановено по ч. гр. д. № 402/2014г. от Окръжен съд – Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.