Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 25.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2981 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по иск на [община] чрез адвокат Г. Г. за отмяна на арбитражно решение от 24.08.2015 г. по арб.д. № 4/2013 г. на Арбитражен съд „Ad Hoc“ на основание чл.47 т.2, т.3 и т.6 ЗМТА. Ищецът твърди, че арбитражното дело е разгледано, без между страните да е налице валидно сключено арбитражно споразумение – чл.47 т.2 ЗМТА, тъй като в цитираната в арбитражното решение арбитражна клауза от сключения договор не е посочен конкретен арбитражен съд, определен от страните за компетентен да разгледа споровете им, нито има съгласие за арбитраж „Ad Hoc“. Поддържа и основание за отмяна по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА, с оглед приетата от решаващия орган сила на пресъдено нещо с предходно решение по частични искове по спорове между същите страни във връзка с изпълнение на същия договор и преклудирани възражения на [община], направени с отговора на исковата молба и поддържани в арбитражното производство за липса на валидно прекратяване на споразумение по обособена позиция /ОП/ 1 и ОП 2. По основанието за отмяна по чл.47 т.6 ЗМТА са изложени съображения, че съобразно уговореното между страните в чл.20.6 от общите условия /ОУ/ и чл.20.6 от специфичните условия /СУ/, компетентността е на институционалния АС при Б., а не арбитраж „Ad Hoc“, конституирането на който не е в съответствие с правилата на Правилника на АС при Б. с оглед избора за негов председател и член от състава /проф. Р. и проф. С./, които не са в листата с действащи арбитри на АС при Б., а са арбитри от други арбитражни съдилища.
Ответникът по иска – [фирма] оспорва предявения иск и моли да се остави без уважение по подробно изложени съображения в писмен отговор. Твърди, че е налице валидно арбитражно споразумение и то за арбитраж „Ad Hoc“, а не за институционен арбитраж. Поддържа, че не е налице основание за отмяна по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА, доколкото няма противоречие на постановеното арбитражно решение с императивни правни норми, които са основите на правопорядъка в държавата, а приетото от АС относно последиците на уважен частичен иск /обусловили, според ищеца, приложение на чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА/ е в съответствие с правната теория и съдебната практика. Не е налице и основанието за отмяна по чл.47 т.6 ЗМТА, тъй като ищецът не е възразил в нито един момент от арбитражното производство срещу арбитрите проф. С. и проф. Р. и на основание чл.5 ЗМТА не може да се позовава на това нарушение, а и списъкът с арбитрите на АС при Б. е препоръчителен, а не задължителен.
И двете страни излагат подробни съображения в писмени защити.
ВКС, ТК, първо отделение, намира, че исковата молба за отмяна на арбитражно решение по чл.47 ЗМТА е постъпила в съда на 13.10.2015 г., при получен препис от арбитражното решение от ищеца на 31.08.2015 г., т.е. в преклузивния 3-месечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима.
По същество искът по чл.47 ЗМТА е неоснователен, поради следните съображения:
С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, постановено от АС „Ad Hoc“, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 424323.72 евро – остатък до пълния размер на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи по договорно споразумение за ОП 1 – строителство и реконструкция на канализационна мрежа в [населено място], финансиран по програма И., част от което обезщетение е било присъдено с арбитражно решение по в.а.д. № 666/2011 г. по описа на АС при Б. със законна лихва и сумата 443461.74 лв. – остатък до пълния размер на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи по договорно споразумение по ОП 2 – строителство и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на [населено място], съвпадаща с трасето на канализационната мрежа от фаза 1, финансирана по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, част от което обезщетение е било присъдено с арбитражно решение по в.а.д. № 666/2011 г. по описа на АС при Б. със законна лихва. Присъдени са и арбитражни разноски. Решението е постановено от новоконституиран арбитражен състав по арбитражно дело „Ad Hoc“ след отвод на досегашния арбитражен състав /председател Т. Д. и членове А. К. и А. М./ с определение от 17.02.2014 г. все по арбитражно дело „Ad Hoc“. Посоченият арбитър от [община] е доктор В. Ж., а от [фирма] – проф. О. С., избрали трети арбитър – проф. доктор И. Р. за председател на АС „Ad Hoc“, като и тримата са приели разглеждането на делото и са подписали декларации за безпристрастност и независимост. Компетентността за арбитража е изведена от съгласието за арбитриране на спора между страните в подклауза 20.6 от ОУ към двете споразумения, предвиждаща спорът във връзка с изпълнението на строителни инженерни обекти да бъде решен по правилата за гледане на арбитражни дела на АС от Б.. С оглед на тази клауза, решаващият съд е приел, че е налице арбитражно споразумение за арбитраж „Ad Hoc“. Обсъдени са и изразените становища и съгласия на страните в приложени писма от 11.07.2013 г. и 24.07.2013 г., с оглед на които е налице хипотеза на чл.7 ал.2 ЗМТА. От доказателствата за номинираните от страните арбитри за арбитраж „Ad Hoc“ след определението за отвод на предходния арбитражен състав, все по арбитражното дело „Ad Hoc“ № 4 е прието, че арбитражният орган е конституиран съобразно чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 ЗМТА. За да постанови решението си АС „Ad Hoc“ е обсъдил сключените между страните [община], като възложител и [фирма], в качеството му на водещ член на гражданско дружество „Х.“, като изпълнител два договора от 14.05.2009 г. за ОП 1 – строителство и реконструкция на канализационна мрежа в [населено място], финансиран по програма И. и ОП 2 – строителство и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на [населено място], съвпадаща с трасето на канализационната мрежа от фаза 1, финансирана по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, по които е започнало изпълнение от страна на изпълнителя, прекратяването на тези споразумения по искане на [община]. Обсъдено е арбитражно решение от 18.01.2012 г. по в.а.д. № 666/2011 г. по описа на АС при Б., с което [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 707206.21 евро, представляваща част от дължимото обезщетение за пропуснати ползи, поради прекратяване на тези споразумения. Изложени са съображения, че основанията на претенцията за обезщетение на вреди, включително фактът на прекратяване на процесните две договорни споразумения не следва да се установява от ищеца /в случая [фирма]/, тъй като те са установени с влязло в сила арбитражно решение по в.а.д. № 666/2011 г., а се дължи доказване на причинната връзка на претендираните вреди с посоченото прекратяване на двете споразумения. Във връзка с размера на претенциите АС „Ad Hoc“ е обсъдил цената на договора по ОП 1 и ОП 2, общата стойност на изпълнените работи, отчетени с актове обр.10, получения аванс, размера на пропуснатата полза, декларираната в офертата на изпълнителя печалба, с оглед на която е уважен и частичния иск по в.а.д. № 666/2011 г.
Поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение по смисъла на чл.47 т.2, т.3 и т.6 ЗМТА не са налице. По конкретните доводи в исковата молба, с които се обосновава приложението на цитираните разпоредби на ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение настоящият състав на ВКС намира следното:
По чл.47 т.2 ЗМТА. Клаузите на чл.20.6 от ОУ към двете споразумения, изменени със СУ, предвиждат ясно и конкретно спорът във връзка с изпълнението на строителни инженерни обекти, проектирани от възложителя да бъде решен по правилата на АС на Б., което обективира съгласие за арбитриране на спора от арбитраж „Ad Hoc“. Ответникът е възразил пред решаващия арбитражен орган за липса на компетентност на арбитражния съд с твърдения, че делото не следва да се разглежда от инцидентен арбитраж „Ad Hoc“, възразил е и относно процедурните правила за разглеждане на спора. При така обективираните договорни клаузи между страните, правилни са изводите в арбитражното решение, че постигната договореност между страните е за арбитриране на спора по правилата на АС при Б., но не и за отнасяне на спора пред този арбитражен съд, което налага извод за арбитражно споразумение за арбитраж „Ad Hoc“, а не за възлагане на спора на институционен арбитраж. Налице са и основания за наличие на хипотезата на чл.7 ал.2 ЗМТА с оглед изразеното съгласие от страните за разглеждане на спора от инцидентен арбитраж „Ad Hoc“, но не от един /както е първоначалната уговорка/, а от трима арбитри /писмо от 11.07.2013 г. от [община] до АС и заявление от [фирма] до [община] от 24.07.2013 г./.
По чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА. За да е налице това основание следва арбитражното решение да противоречи на обществения ред в Република България. В практиката на ВКС се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА /р. № 157/30.12.2009 г. по т.д. № 885/2009 г. на І ТО, р. № 728/31.10.2008 г. по т.д. № 896/2007 г. на ІІ ТО, р. № 6/09.02.2009 г. по т.д. № 696/2008 г. на ІІ ТО, р. № 46/22.04.2009 г. по т.д. № 67/2009 г. на І ТО и др./. В настоящия случай всички изложени от ищеца доводи за наличие на основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ал.3 предл.2-ро ЗМТА са свързани с приетата от решаващия орган сила на пресъдено нещо с предходно арбитражно решение по в.а.д. № 666/2011 г. по частични искове по спорове между същите страни относно правопораждащите факти по частичния иск – основанието на претенцията за обезщетение на вреди, включително факта на прекратяване на процесните две договорни споразумения. Доводите са относими към правилността на арбитражното решение, но съдебната проверка в производството по иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 ЗМТА не включва преценка на правилността на решението. Доводите не мотивират и основанията по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА, тъй като не са свързани с приложение на свръхповелителни норми от публичен характер, с нарушение на правните принципи на съдопроизводството. Изложеното от ищеца по това основание за отмяна е свързано само с неговото виждане, че приетото в арбитражното решение относно предмета на частичния иск и на иска за целия размер на вземането е в нарушение на Конституцията, ГПК и съдебната практика. Както вече се посочи по-горе преценката на правилността на арбитражното решение не е предмет на проверка в
настоящото производство, нито твърденията за неправилност на решението обуславят основания по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА. При активно участие на двете страни в настоящото производство, при обсъждане на всички техни доводи и възражения от решаващия орган, конституиран в съответствие с тяхното искане, няма основание да се приемат неосигурени равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес и право на защита във всички стадии на процеса /чл.121 и 122 на Конституцията/, както поддържа ищецът.
По чл.47 т.6 ЗМТА. С оглед приетото относно наличие на обективирано споразумение между страните в клаузите на чл.20.6 от ОУ към двете споразумения, изменени със СУ и изразеното съгласие от тях за разглеждане на спора от инцидентен арбитраж „Ad Hoc“ /приложени писма/, настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме липса на компетентност на решаващия орган – арбитраж „Ad Hoc“ да разгледа и реши спора между страните. Не е налице основание за отмяна по чл.47 т.6 ЗМТА и с оглед твърденията на ищеца за конституирането на решаващия орган от арбитри, които не са в листата на действащи арбитри при АС на Б.. В случая страните са се договорили за арбитраж „Ad Hoc“ в състав от трима арбитри, като всяка от страните е посочила по един арбитър, а те са избрали трети арбитър, председателстваш състава. Страните са уведомени и за направения избор от противната страна, и за съгласието на номинираните арбитри да бъдат част от състава „Ad Hoc“, след което отвод на така конституирания състав не е направен, за разлика от предходния състав, отведен с определение от 17.02.2014 г. Вярно е, че арбитражната институция, каквато е АС на Б. има листа от арбитри, но тя е с препоръчителен, а не задължителен характер и при липса на възражение от [община] за избор на арбитри не от листата на АС при Б. в състава на договорения арбитраж „Ad Hoc“ и продължено участие в арбитражното производство от тази страна, следва да се приеме, че възраженията на [община] в тази насока са преклудирани /чл.5 ЗМТА/.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за отмяна на постановеното арбитражно решение по смисъла на чл.47 т.2, т.3 и т.6 ЗМТА, поради което предявеният иск от [община] следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78 ал.3 ГПК [община] следва да заплати на ответника направените и поскани разноски, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплатени суми по банков път в размер на 42000 лв. с ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от [община] за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл.78 ал.5 ГПК /без изложени конкретни съображения/. Няма основание да се приеме прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на [фирма] с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора по настоящото дело и положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните си права /т.3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [община] срещу [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 24.08.2015 г. по арб.д. № 4/2013 г. на Арбитражен съд „Ad Hoc“ на основание чл.47 т.2, т.3 и т.6 ЗМТА.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 2, офис 5-6 сумата от 42000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.