О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 13.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2533 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. И. срещу решение № 1041 от 15.05.2015г. по гр.д. № 4587/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 10.10.2014г. по гр.д. № 2520/2013г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 226 КЗ, предявен от С. К. И. срещу ЗК [фирма] за сумата от 152 000 лева, съставляваща имуществени вреди от ПТП, претендирани като средства, необходими за поставяне на бъдеща протеза.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че съдът, в противоречие с материалния закон, е преценил, че не са доказани вредите, както и в противоречие с указанията по приложението на чл.52 ЗЗД е приел, че от събраните доказателства не се установява бъдещото сигурно извършване на разходи вследствие на причиненото увреждане.
Ответникът по жалбата, Застрахователна компания [фирма], твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Препратил е към мотивите на Софийски градски съд и е приел, че за да бъде основателна претенцията на ищцата, същата е следвало да установи, че претендираните от нея имуществени вреди вече са настъпили като пряка последица от виновното поведение на застрахования водач, което тя не е доказала. Съдът е изложил съображения, че искът за обезщетяване на бъдещи имуществени вреди е неоснователен, доколкото пострадалото лице може да претендира и да получи обезщетение само за сторени разходи. Освен това съдът не е бил сезиран с претенция за бъдещо изпълнение на повтарящи се задължения с настъпваща изискуемост след постановяване на решението. Според съда може да се търси обезщетение както за вече настъпили имуществени вреди, така и за такива имуществени вреди, които ще настъпят в бъдеще време, стига само да е доказано сигурното настъпване на тези бъдещи имуществени вреди и размерът им да е предвидим.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следният материалноправен въпрос, който счита, че в обжалваното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Следва ли да се присъжда наведнъж целият дължим размер на обезщетение от едно увреждане за претърпените имуществени вреди и по-точно тези, които са реално настъпили към момента на деликта, но така и бъдещите, доказани по безспорен начин такива, които неизбежно ще настъпят в патримониума на пострадалите лица и са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане или така наречените такива с бъдеща изискуемост след постановяване на решението?
Формулираният въпрос е предпоставен от възприемане на тезата на касаторката, че вредата ще настъпи неизбежно в бъдеще, съответно вземането е възникнало, но не е изискуемо, в противовес на приетото от въззивния съд, че няма направени разходи за протезата, а от там – не са налице и имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането, съответно няма заведена претенция за бъдещо изпълнение на повтарящи се задължения с настъпваща изискуемост след постановяване на решението. Ето защо, поставеният в изложението въпрос не е обусловил изхода на конкретния спор, поради което липса общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, като е безпредметно, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, е обсъждането на сочените от жалбоподателката допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят направени разноски по чл.78, ал.8 ГПК за настоящото производство в размер на 3817,50 лева, изчислени съобразно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1041 от 15.05.2015г. по гр.д. № 4587/2014г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 3817,50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.