О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София 26.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Мариана Костова
т. дело № 1021/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, вр. чл. 74 ТЗ.
Подадена е частна касационна жалба от П. А. М. от [населено място] против определение № 114 от 15.01.2015 г. по ч. гр. д. № 2090/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение. С последното е оставена без уважение частната жалба на М. против определение от 11.03.2014 г., постановено по т. д. № 611/2012 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено по предявения иск по чл.74 ТЗ.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. На основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответнното дружество и третите лица помагачи Г. И. Д. и К. Т. К. не заявяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
На обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В процесния случай въззивният съд е приел, че изгубилият качеството съдружник М. не е легитимиран да атакува взетите на 20.01.2012г. решение на общото събрание, поради което производството по предявените искове по чл. 74 ТЗ се явява недопустимо и същото правилно е прекратено. Според Софийски апелативен съд решението за изключване на М. от 18.11.2011 г. е породило правните си последици вътре в корпоративната общност с приемането му, а изгубилият качеството съдружник П. М. не може да атакува последващи решения на дружеството. Счетено е, че евентуално правните последици от възобновяването на спряното по реда на чл.536 ГПК производство на А. по вписванията по заявление вх. № 20120210120158 за вписване на обстоятелства въз основа на решенията от 20.01.2012г. са без значение за преценката дали предавените искове по чл.74 ТЗ са допустими или не, още повече, че решенията от 20.01.2012г. , с които ищецът е изключен като съдружник и е освободен като управител, не биха могли да бъдат взети валидно и същите са нищожни, с оглед на обстоятелството че към 20.1.2012г. той е чуждо на корпоративната общност лице, и ако се впишат би се стигнало до вписване на несъществуващо обстоятелство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното:
С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят общо е посочил, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложението съдържа несъгласие на частния жалбоподател с прекратяването на производството по иска по чл.74 ТЗ, по съображения, че изключването му е резултат от противоправно поведение на част от съдружниците, вкл. да направят искане за вписване на решението на събранието за изключването му като съдружник след изтичане на максималния преклузивен срок по чл.74, ал.2 ТЗ, с цел да му препятстват предявяване на конститутивния иск в предвидения в закона срок. Посочил е, че липсата на предвидена от законодателя възможност за обжалване на решенията на общото събрание за изключване на съдружник от дружеството с ограничена отговорност като най-крайна мярка, прилагана срещу гарантираните от закона права на съдружника в по-дълъг срок от предвидения в чл. 74 ТЗ, както и липсата на друг предвиден механизъм за защита срещу привидно проведени общи събрания на съдружници, на които са взети тези решения, прави засегнатите в жалбата и изложението въпроси особено важни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според жалбоподателя намирането на решение по този въпрос, чрез правилното тълкуване и прилагане на нормата на чл.74 ТЗ, ще гарантира защитата на правата на съдружниците, които очевидно са застрашени, поради възможността да бъде приложена описаната схема за заобикаляне на закона, чрез незаконосъобразно свикване и провеждане на събрание от съдружниците.при прилаганата схема
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага обосноваване от страна на жалбоподателя, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като съдът е приложил преклузията на срока за предявяване на иск по чл.74, ал.1 ТЗ, следва да се отбележи, че въпросът за характера на срока, и за срока, в които може да бъде предявен конститутивния иск, има задължителна за съдилищата съдебна практика, вкл. ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Максималният срок, в който може да бъде предявен искът за отмяна на решението на ОС на съдружниците не е обвързан с узнаване на решението, предмет на отмяна, а започва да тече от деня на общото събрание. Трайно установена е съдебната практика, че срокът по чл.74, ал.2 ТЗ е преклузивен. Характерно за преклузивните срокове е, че за тях съдът следи служебно и изтичането им препятства развитието на образувания граждански процес. Разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ не само е ясна, но както се посочи, по приложението й има съдебна практика
Следователно съобразно изложеното от жалбоподателя по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 114 от 15.01.2015 г. по ч. гр. д. № 2090/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: