О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 09.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3131 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. В. срещу решение № V-20/24.04.2014 г. по в.гр.д. № 345/2014 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, пети граждански въззивен състав.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Т. М. Е. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски районен съд /БРС/ е предявен иск на настоящия касатор по чл.422 вр. чл.415 ГПК срещу Т. М. Е. за признаване за установено, че същата дължи на ищеца сумата 8879.47 евро – главница, представляваща неизпълнена част от парично задължение по запис на заповед, издаден на 30.07.2008 г. на обща стойност 15222.13 евро при издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК и възражение на длъжника по чл.414 ГПК. Искът е отхвърлен от БРС, чието решение частично е отменено от БОС – за сумата 1522.20 евро, вместо което е постановено уважително решение за отменената част със законните последици, а е потвърдено отхвърлителното решение на БРС в останалата му част. БОС е приел, че решението на БРС е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията на БОС за неправилност са свързани с обстоятелството, че издаденият запис на заповед, обезпечаващ задълженията по сключения между страните договор за финансов лизинг е само във връзка със задълженията за сума, включваща лизинговата цена ведно с дължимите лихви и ДДС /т.8.5 от общите условия /ОУ/, не и за уговорената в т.11 от договора неустойка. Въпреки известната некоректност в исковата молба относно основанието за претенцията по каузалното правоотношение /претендирани лизингови вноски или неустойка/ с оглед направеното изрично уточнение на претенцията във въззивната жалба БОС е приел, че издаденият запис на заповед обезпечава неизплатените лизингови вноски и в тази част за същите до връщане на лизинговата вещ предявеният установителен иск е основателен за 1522.20 евро – заключение на СИЕ. С оглед на тези съображения отхвърлителното решение на БРС е отменено за 1522.20 евро и е постановено уважително решение за отменената част със законните последици, като е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение в останалата му част.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението си касаторът формулира следния въпрос: 1. „При обжалване на първоинстанционно решение като недопустимо, въззивната инстанция, в случая окръжен съд, следва ли задължително за обезсили решението на районния съд и да го върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, или може да се произнесе по съществото на спора с въззивното решение.” Все във връзка с така формулирания въпрос са изложени доводи за недопустимо произнасяне по същество от въззивен съд при констатирана недопустимост на първоинстанционно решение, като се твърди разрешение на БОС в противоречие с практика на ВКС, както и наличие за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Така формулираният въпрос и изложени доводи към него не представляват основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват само твърдения на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. Във въззивното решение няма изразени съображения за недопустимо произнасяне от БРС. Напротив, прието е, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Изложени са съображения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на задължения на ответника по сключен между страните договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността между страните, както е приел и БРС. С оглед уточнението на ищеца, че претенцията му по предявения иск касае оставащите неплатени лизингови вноски и обсъждайки разпоредбите на т.8.5 от ОУ и т.11 от договора БОС е приел, че при прекратен договор за лизинг и върната лизингова вещ /безспорно установени обстоятелства/ ответникът дължи на ищеца неизплатените лизингови вноски от м. октомври /последно плащане по договора/ до връщане на лизинговата вещ – допълнителна СИЕ, за които суми е уважил и предявения установителен иск. В този смисъл не е налице основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – формулираният от касатора въпрос и изложени доводи не съответстват на изложените от БОС съображения, изразяващи решаващата му воля да постанови своето решение. Доколкото посоченият въпрос не е основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, съдът не разглежда сочените допълнителни основания за това, тъй като те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има доказателства да е сторила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-20/24.04.2014 г. по в.гр.д. № 345/2014 г. на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.