О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
[населено място], 23.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 291/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1529 от 30.06.2014г. по т. д. № 1093/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1831 от 12.11.2013г. по т.д. № 455/2011г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6.5 от договор за наем от 09.07.2009г., сключен между [фирма] като наемодател и [фирма] като наемател, за предоставяне за временно и възмездно ползване на недвижим имот, заедно с движими вещи – материални активи под опис, предявен при условията на солидарност за осъждане на ответниците да заплатят сумата 36 700 лева, обезщетение за липсващи движими вещи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иск – 09.02.2011г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му, уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Ответникът по жалбата не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск за парично обезщетение за липсващи движими вещи, предадени за временно ползване по силата на наемен договор за ползване на недвижим имот с намиращите се в него движими вещи, е недоказан по основание и размер. Съдът е счел, че има валидно сключен наемен договор, чието действие е предсрочно прекратено, поради неплащане на наемната цена и консумативите за ползването на имота. Изложил е съображения, че представеният приемо-предавателен протокол за предаване на опразнените помещения не е съставен с участието на ответника и не е подписан от длъжностно лице, имащо представителна власт. Стойността на липсващите вещи, както и съдържанието на самите липси, не са доказани чрез представените писмени доказателства, а чрез събраните гласни доказателства се установява единствено състоянието на вещите. Оценявани са сходни, а не процесните вещи.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, но такъв не е формулиран.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани по реда на чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не и в настоящата селективна фаза на касационното производство. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
В заключение, касаторът не обосновава предпоставките по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1529 от 30.06.2014г. по т. д. № 1093/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.