О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 04.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1161 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1.
Образувано е по частна жалба на В. С. А. против определение № 2148 / 29.01.2015г. по ч. гр. д. № 19638/2014г. на Софийски градски съд, ТО, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 07.08.2014г. по гр.д. № 19720/2011г. на Софийски районен съд за връщане на възражението й по чл.414 ГПК против издадена срещу нея заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че заповедният съд не е указал в какво се състои нередовността на възражението.
Ответникът, [фирма], не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
На 21.12.2011г срещу частната жалбоподателка е издадена. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена й на 28.12.2011г., като въз основа на нея с разпореждане от 26.01.2012г. на заповедния съд. е издаден на 30.01.2012г изпълнителен лист за сумите по заповедта. На 20.11.2012г. срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от В. А., в което тя е посочила, че не дължи сумите по заповедта. Същата не е направила уточнения във връзка със съобщените й лично на 27.10.2013г. указания на заповедния съд да посочи дали възражението е насочено до СГС и какво е искането, като с разпореждане от 07.08.2014г. възражението е оставено без разглеждане.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд за връщане на възражението, СГС е приел, че предмет на разпореждането е възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е просрочено. Въз основа на това и позовавайки се на разрешението дадено в т.5а от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, решаващият състав е направил извода, че защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а не чрез обжалване на акта на заповедния съд, с което възражението е оставено без разглеждане, приложима само за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Определението е правилно.
Въз основа на съдържанието на постъпилото на 20.11.2012г. в заповедното производство възражение, което не съдържа искане за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и в което длъжникът признава, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК му е връчена на 28.11.2011г., при липса на друго искане / твърдение от страна на длъжника в дадения му от заповедния съд срок, въззивният съд, в съответствие с посочената от него задължителна практика на ВКС, е приел, че възражението е по чл.414 ГПК, поради което защитата на длъжника не може да се осъществи по пътя на обжалване на разпореждането за връщане на възражението.
С оглед изложеното, определението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2148 / 29.01.2015г. по ч. гр. д. № 19638/2014г. на Софийски градски съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.