О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 24.06. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3253 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби от Г. В. Г. от [населено място] срещу решение № 571 от 21.03.2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 3930/2014 г., с което е потвърдено частично решение № 3149/12.07.2013 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ по гр.д. № 778/2012 г. и срещу постановено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК решение № 1144/17.06.2014 г. на ПОС.
Ответникът по жалбите – [фирма] [населено място] оспорва допускането на касационните жалби и същите по същество, по съображения в писмените отговори. Претендира и направените от него разноски за настоящото производство.
Касационните жалби са недопустими.
Решенията на ПОС не подлежат на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела.
Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК /няколко претенции за главница и лихви, всичките под 100 лв./ и чл.49 ЗЗД /за 5 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди/, предявени от Г. В. Г. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], с цена на всеки един от тях под 10000 лв. ПРС е уважил частично установителния иск и е отхвърлил осъдителния иск. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като с допълнително решение е допуснал поправка на ОФГ в решението /номера на делото/, допълнено е и въззивното решение в частта му за разноските – Г. В. Г. е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 527 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Касае се за търговско дело по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ, тъй като претенциите на ищеца се основават на сключен между страните договор за банков кредит, която дейност е изрично посочена от законодателя като търговска сделка в чл.1 ал.1 т.7 ТЗ.
Доколкото предмет на касационно обжалване са обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10000 лв. въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК и подадената касационна жалба е недопустима. И тъй като решението за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на въззивното решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основното решение – чл.247 ал.3 ГПК и чл.248 ал.3 изр. 2-ро ГПК следва, че и касационната жалба срещу решение № 1144/17.06.2014 г. на ПОС е процесуално недопустима.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че подадените касационни жалби следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат заплатени направените и документирани в договор за правна защита и съдействие № 108154/13.10.2014 г. и преводно нареждане от 14.10.2014 г. разноски за сумата от 500 лв. За сумата от 800 лв. по договор за правна защита и съдействие № 86954/20.06.2014 г. не е представено доказателство за превеждане на сумата по цитираната в договора банкова сметка, а съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РЕЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Г. В. Г. от [населено място] срещу решение № 571/ 21.03.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3930/2014 г. и срещу допълнително постановеното решение № 1144/17.06.2014 г. по същото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 3253/2014 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО.
ОСЪЖДА Г. В. Г. от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 19, с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район В., пл. „С. Неделя” № 7 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.