2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2385 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Ч. и [фирма], срещу определение № 359 от 23.05.2014г., постановено по в.ч.гр.д. № 235/2014г. от Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 27 / 10.02.2014г. по т.д. № 72/2012г. на Окръжен съд – Търговище за оставяне без уважение молбата им за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Частните жалбоподатели искат отмяна на обжалваното определението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационния контрол се основава на бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос за „началния момент на срока, регламентиран в чл.64, ал.3, ГПК, с оглед изискването за изрично уведомяване за пропускане да бъде извършено определено процесуално действие”.
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], изразява становище за липса на наведеното основание за допускане на касационния контрол, като в случай на допускане на определението до касация, се поддържа, че частната жалба е неоснователна по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяването на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, въззивният съд е приел, че не се доказва посочените в молбата по чл.63, ал.4 ГПК и частната жалба причини за пропускане на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, да представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, по см. на чл.66, ал.2 ГПК. Изложени са и съображения за приложението на хипотезата на чл.64, ал.3, изр. 2-ро ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпросът относно началния момент на течението на срока за подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок, не е обусловил негативен за жалбоподателите изход на спора, тъй като въззивният съд е разгледал молбата им по чл.64 ГПК, приемайки, че същата е подадена в срок, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Основната предпоставка за допускане на касационния контрол липсва, дори поставения от частните касаторите въпрос да бъде разгледан в контекста на приложението на чл.64, ал.3, изр.2-ро ГПК. Въпреки, че въззивният съд се е позовал на цитираната разпоредба, същият е извел неоснователността на молбата за възстановяване на срока от недоказването на посочените в нея особените непредвидени обстоятелства, във връзка с които изводи няма релевиран в частната жалба правен въпрос.
С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол и дадените в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС указания, не следва да бъде обсъждана релевираната от частните касатори допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, още повече, че тя е наведена бланкетно, без обосновка.
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 359 от 23.05.2014г., постановено по в.ч.гр.д. № 235/2014г. от Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.