О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
[населено място], 07.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1148/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №70 от 16.03.2016г., постановено по т.дело №2228/2015г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІт.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] против решение №156 от 26.03.2015г., постановено по в.гр.д. №1180/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Жалбоподателят иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба са изложени съображения, че регресното право на застрахователя срещу делинквента произтича от закона, а не от договора за застраховка, поради което делото не може да бъде квалифицирано като търговско.
Ответникът по частната жалба Д. Р. И. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС, ТК е приел, че предмет на въззивното решение са предявени от [фирма] против Д. И. обективно съединяване искове по чл.213 ал.1 КЗ за сумата 7 000 лв. – регресна претенция за изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка и по чл.86 ЗЗД за сумата 2464.67 лв. – лихва за забава. За да приложи правилото на чл.280, ал.2 ГПК, съдът е взел предвид предмета на дейност на жалбоподателя [фирма] – извършване на застрахователна дейност по занятие, поради което сключените от него сделки се определят като търговски, от рода на абсолютните – чл.1, т.6 ТЗ. Тъй като предявените на основание чл.213, ал.1 КЗ претенции са свързани с реализиране на правото на застрахователя на регрес, произтичащо от сключен застрахователен договор и неговото изпълнение, и като е отчел размерът на предявените претенции, съдът е оставил без разглеждане касационната жалба.
Частната жалба е неоснователна.
Правилен е изводът на съда, че с оглед на цената на иска касационното обжалване се явява недопустимо на основание императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ търговец е всяко лице, което по занятие извършва застрахователни сделки, а според чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговският характер на делото по отношение на тези лица се определя от качеството „търговец” на страните или на една от тях, когато сделката е едностранно търговска и е свързан с упражняваната от тях търговска дейност. В случая, както правилно е приел съставът на ВКС, правото на регрес на застрахователя произтича от изпълнението на застрахователния договор с изплатеното на застрахования обезщетение поради настъпване на застрахователното събитие, което определя и търговския характер на делото. В този смисъл е цитираната в определението константната практика на ВКС – определение №441/30.07.2015г. по ч.т.д.№882/2015г., ВКС, ІІ т.о, определение №120/2.04.2014г. по т.д.№952/2014г., ВКС, ІІ т.о, определение №285/3.10.2013г. по ч.т.д.№1069/2013г., ВКС, І т.о и др.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №70/16.03.2016г., по т.д. № 2228/2015г. на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: