О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
[населено място], 15.12. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1072 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 688/ 9.04.2014г., постановено по в.гр.дело №3049 /2013г. на Софийския апелативен съд, гр. отделение, десети състав, с което е потвърдено решение № 1117/18.02.2013г., постановено по гр.д. №11599/2012г. на СГС.
В касационната жалба касаторът Н. И. Й. от [населено място], чрез служебния си защитник адв.Р В., САК поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че решението на САС е постановено при съществено нарушение на материалния закон относно установяването на трудова злополука и нейния характер.Административния ред за квалификацията на злополуката може да е от значение досежно пенсионните права на пострадалия работник, но при исков процес пред гражданския съд това не може да бъде пречка съдът да установи трудовата злополука и нейния характер като част от предмета на делото. Счита, че в производството пред САС не са допуснати относими и допустими доказателства свързани с характера и фактите на трудовата злополука. Поддържа, че решението е постановено в противоречие със съдебна практика на ВКС, цитирана в касационната жалба.
Ответникът по жалбата [фирма] – София заявява становище за недопускане на решението на САС до касационно обжалване, тъй като изложените от касатора доводи не представляват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а доводи по съществото на спора. Цитираната от касатора съдебна практика касае казуси, в които няма съставен акт за трудова злополука. Поддържа също, че не са налице предпоставките на допълнителните критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не се претендират разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 14.05.2010г., след приключване на смяната му и докато се е предвижвал от забоя на шахтата към повърхността, при опит да слезе от транспортната лента, с която се извозва скална маса, левият му крак е попаднал в скъсаната гумена лента и е бил откъснат от глезена. След извършена оперативна интервенция е отрязан кракът му на пет сантиметра от коляното. С разпореждане №33 от 2.07.2010г. на длъжностно лице на РУ „Социално осигуряване” – П., сред регистриране на трудовата злополука от работодателя, злополуката е квалифицирана по чл.55, ал.2, т.1 К.. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на ищеца срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение в размер на 32 445 лв. при трайно загубена на трудоспособност 75% , съдът е приел, че трудовата злополука по чл.55, ал.2, т.1 ГПК не се обхваща от застрахователното покритие на сключения между работодателя и застрахователя договор за задължителна застраховка „Трудова злополука” по застрахователна полица № ЗЛ131 2260. За покрит от застраховката риск се счита само трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО /“внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт“/. Ищецът е имал качеството на участник в производството по установяване на трудовата злополука, но не е обжалвал акта на ръководителя на РУ „Социално осигуряване” – П. №33 от 2.07. 2010г., което е пречка съдът да се произнесе по законосъобразността на административния акт. Счетено е, че съдът може да се произнесе по валидността на административния акт, но пороци за нищожност не се сочат от жалбоподателя. Събитието е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО по установения за това ред.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на делото /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и по отношение на който са осъществени някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е указано, че въпросите, които се отнасят до правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в производството по чл. 288 ГПК ВКС не проверява дали решението е правилно с оглед поддържаните касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само в случай на допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК.
В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага данни за установената от въззивния съд фактическа обстановка, при която е станала злополуката, установяването й от работодателя и от съответния административен орган, като поддържа изложените в касационната жалба доводи, че административния ред за установяване на характера на трудовата злополука е от значение за пенсионните права на пострадалия работник, но не и за съда в образувания пред него граждански процес. Поддържа, че индивидуалния административен акт не обвързва съда относно характера на злополуката, по отношение на който въпрос има формирана съдебна практика : Решение № 666 по гр.дело № 2960/2008г. на ВКС ІІ г.о. и решение № 993/5.11.2008г. по гр.дело № 4279/2007г. на ВКС, ІІІ г.о.
В случая правен въпрос от материалното и процесуално право няма ясно формулиран. Съгласно постановките на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, което е достатъчно основание решението на въззивния съд да не се допуска до касационно обжалване. Ако се приеме, че касаторът поставя въпрос дали административния акт на органа на НОИ обвързва съда относно характера на злополуката, не е осъществен допълнителния критерий по т.2 и т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с представената от касатора съдебна практика. Първото решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и е допуснато по въпрос за тълкуване на чл.60 К. за установяване на трудова злополука от съда, при сезирането му с иск по чл.200 КТ, но в хипотезата когато не е съставен акт за трудова злополука. Съдебната практика по приложението на чл.60 КСО с решение №993/ 5.11.2008г., постановено по реда на отм. ГПК, е преодоляна с постановените по реда на чл.290 ГПК съдебни решения на ВКС, с които се приема, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от КСО процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство/ решение №319 от 22.06.10 г. по гр. дело № 204/09 г. на III г. о. на ВКС, решение № 31 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., IV г. о., ГК и др./
В обобщение липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението на САС до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688/ 9.04.2014г., постановено по в.гр.дело № 3049/2013 г. на Софийския апелативен съд, гр. отделение, десети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: