О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 15.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2515 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] в качеството му на Съдружник в Д. – „Консорциум „ВиК-Исперих 2013“ със Съдружници: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и „К. – УТ“ – Унгария чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 207/12.08.2016 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 326/2016 г., потвърждаващо решение на Разградски окръжен съд /РзОС/, с което са отхвърлени искове на настоящия касатор срещу [община] по чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 175640.07 лв., представляваща остатък от стойност за плащане за извършени и приети СМР по фактура № 8/02.10.2015 г. по договор № 54/29.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, 586.94 лв. – лихва за забава за времето от 13.10.2015 г. до 18.10.2015 г. и са присъдени разноски.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач – Национална агенция по приходите /НАП/ не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на РзОС по предявените от настоящия касатор искове, ВАС е приел следното: на 23.11.2012 г. е сключено споразумение за съвместна дейност за създаване на обединение по чл.357 и сл. ЗЗД и чл.275 ТЗ с наименование „Консорциум „ВиК-Исперих 2013“ за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител на „интегриран проект на водния цикъл на [населено място] с две обособени позиции“. Съдружници в консорциума със следното процентно участие са [фирма] – 30%, [фирма] – 10%, [фирма] – 30%, [фирма] – 25% и „К. – УТ“ – Унгария – 5%. Водещ партньор на консорциума е [фирма], който го и представлява, като е уговорено, че всички участници в консорциума са отговорни заедно и поотделно за изпълнение на всеки договор за възлагане на обществената поръчка, както и за изпълнение на предмета на договора, вкл. и плащанията. За изпълнението на договора съдружниците отговарят солидарно. В съответствие с предмета за възлагане на обществена поръчка, за което е създаден консорциумът на 29.07.2013 г. е сключен договор № 54 за възлагане на обществена поръчка между консорциума като изпълнител и [община] като възложител с предмет строителство на канализационна мрежа и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа при подробно посочване на различните етапи при реализация на обекта. Консорциумът като изпълнител е извършил уговорените СМР, които са приети и заплатени с посочени фактури от възложителя. Спорът между страните е относно неизплатен остатък по фактура № 8/02.10.2015 г. в размер на 175640.07 лв. В изпълнение на решение № 788/28.11.2014 г. на МС, след получаване на фактура № 8/02.10.2015 г. [община] е уведомила НАП и Агенция „Митници“ за лицето, на което дължи плащания по фактурата и на 09.10.2015 г. е получила писмо № 334 на ТД на НАП за наличие на задължения и запорно съобщение от 09.10.2015 г. на ТД на НАП на основание чл.202 ал.2 ДОПК вр. чл.215 ал.1 т.2 ДОПК, с което се уведомява, че във връзка с публично вземане /главница 1005058 лв., лихва 183864.21 лв./ към 09.10.2015 г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП на съдружника [фирма] е наложен запор върху вземането, признато пред органите на НАП в размер на 175640.07 лв. /до размера на участие на дружеството в консорциума, който размер е 25%/. На основание чл.202 ал.3 ДОПК общината е уведомена, че запорът се счита наложен от деня и часа на получаване на запорното съобщение, както и че съгласно чл.206 ДОПК не може да предава дължимите от нея суми на дружеството. На 14.10.2015 г. общината е превела с две платежни нареждания дължимите суми по процесната фактура № 8/02.10.2015 г. на ТД на НАП. При тези данни ВАС е приел, че исковете са неоснователни, доколкото общината е изпълнила задълженията си в съответствие с решение № 788/28.11.2014 г. на МС, уведомена е за наложения запор от НАП върху дължимата сума, след което е превела по сметка на ТД на НАП остатъка от фактура № 8/02.10.2015 г., дължима за плащане, за което е уведомила ищеца, сега касатор. С това общината е изпълнила вмененото й по нормативен ред задължение, с което е налице погасителен ефект по отношение плащането на задължението по фактура № 8/02.10.2015 г. ВАС е приел, че възраженията на ищцовата страна във връзка с незаконосъобразността на наложения запор е следвало да бъдат релевирани в производство по оспорването им по административен ред, каквото не е проведено. При липсата но такова оспорване и констатирайки, че действията на общината са в съответствие с цитираното решение на МС, прието въз основа на чл.7 ал.1 от Закона за публичните финанси и Указание У-6/30.12.2014 г. на МФ, ВАС е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като са погасени чрез плащане от общината и следва да бъдат отхвърлени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът излага доводи и въпроси във връзка с легитимността на консорциума, който не е юридическо лице и при задължение за плащане от общината като кредитор към консорциума, може ли плащането от общината да се извърши към трето лице, за публично задължение на съдружник в консорциума, на което е наложен запор и което не е получател на средствата по правоотношението между общината като платец и консорциума като изпълнител. Излагат се още доводи възможно ли е общината да се разпореди с парични средства, собственост на консорциума даже при наличие на „запор“ при изначална липса на ликвидно парично задължение за плащане в полза на [фирма]. Твърди се, че разрешението в настоящия случай е в противоречие с цитирана съдебна практика за отговорността на консорциума и съдружниците в него. Изложените доводи и формулираните с тях въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не съответстват на изложените от ВАС мотиви, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. ВАС е отхвърлил предявените искове, без да обсъжда вътрешните отношения на съдружниците в консорциума, а констатирайки, че е наложен запор върху вземане на едно дружество, участник в консорциум, за което не е развито административно производство по оспорването му. Запорът е наложен след изпълнение задълженията на общината, вменени й с решение на МС № 788/28.11.2014 г., които общината е изпълнила, както са регламентирани, така и задълженията си по чл.206 и чл.230 ал.4 ДОПК – нещо което не е установено, нито обсъждано в приложената от касатора съдебна практика.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, въпреки че ответникът по касационната жалба претендира такива, но не представя доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 207/12.08.2016 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 326/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.