О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 09.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 178 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Ц. Н. срещу определение № 781 от 05.11.2014г. по ч.т.д. № 2557/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната й касационна жалба, подадена против въззивно определение № 1165/ 21.05.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1475/ 2014г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава първоинстанционното определение за отказ да бъде спряно, на основание чл.432, т.1 ГПК вр. чл. 245, ал.1 ГПК, изпълнението по изпълнително дело № 161 / 2013г., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, тъй като не се обжалва акт, постановен в заповедното производство, а определение по искане по чл.432 ГПК вр. чл.245, ал.1 ГПК в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Сочи, че ако молбата за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК се квалифицира като такава по чл.420 ГПК, е следвало същата да се изплати по компетентност на заповедния съд. Поддържа, че съобразно практиката на Европейския съд, съдът е длъжен да спре продажбата на ипотекирано имущество, когато е налице оспорване от страна на потребител на неравноправни клаузи в потребителски договор.
Ответникът по жалбата, [фирма], моли да се потвърди обжалваното определение като правилно по съображения, изложени в представения отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което се потвърждава отказ на исковия съд по чл.422 ГПК да спре изпълнението на заповед по чл.417 ГПК по реда на чл.245, ал.1 ГПК, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че установеното в т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, следва да намери съответно приложение, с оглед предмета на обжалваното определение, и в случаите, в които искането за спиране на производството по изпълнителното делото, образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е направено в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, продължение на заповедното производство.
Определението е правилно.
Обжалваното въззивно определение, с което се потвърждава отказ на исковия съд по чл.422, ал.1 ГПК да спре изпълнението по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се потвърждава определение, преграждащо развитието на исковото дело, не се дава разрешение по същество на друго производство, каквото е заповедното, и не се прегражда развитието му, като определението е относимо единствено към изпълнението на посоченото в заповедта по чл.417 ГПК вземане. Следва да бъде споделено и становището на първия тричленен състав на ВКС, че доколкото от исковия съд се иска спиране на предварително изпълнение на акт, постановен в заповедното производство, инстанционният контрол трябва да е съответен на този, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд.
Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 781 от 05.11.2014г. по ч.т.д. № 2557/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.