О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 25.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2252 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от Т. Х. Т. и С. Д. С., двамата чрез адвокат Х. М. срещу решение № 849/27.04.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 11 състав по т.д. № 4941/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по отрицателен установителен иск на касаторите по чл.124 ГПК вр. чл.254 ГПК /отм./.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] в ликвидация оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от настоящите касатори срещу [фирма] в ликвидация по чл.124 ГПК за недължимост на суми в общ размер от 28931.42 лв. по издадени изпълнителни листове, издадени на извънсъдебно основание – пет броя записи на заповед по ГПК /отм./, всяка за по 2958.48 евро. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че по издадените изпълнителни листа въз основа на записите на заповед, всеки от по 2958.48 евро е образувано изпълнително дело с взискател [фирма] и длъжници касаторите, които са предявили отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Според САС отношенията между страните са по два договора за лизинг, с които ответникът представил на ищцата ползване на два броя комбайни, всеки на стойност от 42251.05 евро за срок от 36 месеца при договорени лизингови вноски в размер на 986.16 евро всяка, а ищецът е подписал договорите като трето лице съдлъжник. САС е приел, че 1. Уговореният размер на погасителна вноска по приетия погасителен план, според който тримесечни погасителни вноски са в размер на 2958.48 евро; 2. Датата на посочените записи на заповед и договорите за лизинг съвпадат; 3. Липсват доказателства за други обвързващи страните правоотношения, извън двата лизингови договора, поради което е прието, че на 23.06.2005 г. като обезпечение по сключените договори за финансов лизинг ищците са издали в полза на ответника посочените в изпълнителните листове записи за заповед, всеки за сумата от 2958.48 евро. С оглед на това е прието, че образуваното изп.д. № 20118380406746 на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ по приложените изпълнителни листа, издадени по реда на чл.237 б.“е“ ГПК /отм./, въз основа на записи на заповед от 23.06.2005 г. са такива, с които са обезпечени вземания на ответника по договори за финансов лизинг с ищеца. Прието е още, че не е установено погасяване на задълженията за плащане на лизингови вноски – представените вносни бележки по делото за плащане на ответника са за 4000 лв. и 29000 лв., съответно от 19.10.2005 г. и от 04.12.2008 г., с неустановен предмет, нямат бележки за кои изпълнителни дела се отнасят, а и визираните суми не са достатъчни да покрият дължимите по договорите лизингови вноски, които са в общ размер на 165270.80 лв. САС е посочил, че вземанията по записите на заповед, за които ищците твърдят, че са с падеж на определен ден – 25.12.2005 г. не са погасени по давност – според чл.531 ал.1 ТЗ тригодишната давност е била прекъсната с подаване на молбите за изпълнителни листове /последната от които е била подадена най-късно на 25.03.2008 г./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: „1.Каква е доказателствената тежест на страните при отрицателен установителен иск и в кой момент съдът определя същата? 2. Правилно ли е определена доказателствената тежест на страните от съда при отрицателен установителен иск, имайки предвид твърденията и сторените възражения в производството? 3. При отпаднало основание по каузалното правоотношение, чието съществуване е само оспорено и в последствие прието от съда за съществуващо, то дължи ли се плащания по Записите на заповед? 4. Чия е доказателствената тежест за доказване на наличието на валиден договор за финансов лизинг, явяващ се каузална сделка по отношение на оспорваните абстрактни сделки? 5. Налице ли е ограничаване правата на ищцовата страна при допускане на исканите доказателства по делото?“ Всички въпроси са некоректно поставени с оглед изложените мотиви на САС и установената фактическа обстановка, изискват отговор съобразно поддържаната от касатора теза за основателност на предявения иск, а не отговор съобразно събраните по делото доказателства. Така първият въпрос е принципно зададен и без оглед на приетото във въззивното решение, поради което е необуслявящ конкретния спор по конкретното дело, вторият въпрос е пак принципно поставен и касае правилността на решението, поради което не покрива основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Необуславящ е и третият въпрос, тъй като няма мотиви във въззивното решение за отпадане на основанието по каузалното правоотношение – по делото е безспорно установено, че между страните са сключени два договора за лизинг, поради което и четвъртият въпрос е необуславящ изхода на спора, допуснати са исканите от страните доказателства /пети въпрос/, а твърденията за неточно прилагане на закона и липса на отговор „на множество въпроси относно каузално правоотношение“ са неконкретизирани и превратно представени, без връзка с мотивите на САС. Не е налице и допълнителен критерий за селекция за разрешението на така формулираните въпроси – не е представена съдебна практика, за която се твърди, че въззивното решение противоречи, посоченото определение на ВКС № 894/28.11.2012 г. по т.д. 187/2012 г. е постановено е по реда на чл.288 ГПК, което не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК /т.3 и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за кредитен превод от „Р.“/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 849/27.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по т.д. № 4941/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място] извор, [община], област Л., представлявано от Т. Х. Т. и С. Д. С., [населено място], [улица] да заплатят на [фирма] в ликвидация с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.