Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 24.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 89 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Н. Н., срещу решение № 1878/21.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 11 състав по т.д. № 2593/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.266 ал.1 и чл.86 ЗЗД за неизплатено възнаграждение за изпълнени и приети СМР с лихва за забава. Исковете са уважени частично /за 53501 лв. главница и 15921.27 лв. лихва/ и са отхвърлени за разликата до предявените размери. В уважителната част решението е потвърдено от САС. САС е приел, че между страните е сключен договор за изработка от 20.07.2007 г. с изпълнител [фирма] и възложител [фирма] за изграждане на вътрешна инсталация на обект ваканционен туристически комплекс с жилища за сезонно обитаване „К. хилс”. Уговореното по договора възнаграждение от 35691 лв. без ДДС е като окончателна цена и се базира на предварително одобрени между страните количествено-стойностни сметки по приложение № 2. Съгласно чл.5 от договора ако се наложи изменение, разширяване или допълнение на предмета на СМР изпълнителят трябва да представи допълнителна оферта за разходи и удължаване срока на изпълнение, преди да започне изпълнението на допълнителните СМР и това да бъде одобрено от възложителя. Спорът между страните е за допълнително извършени СМР, за които не е изпълнена процедурата по чл.5 от договора Условието на тази разпоредба не е спазено като процедура – няма представена оферта от изпълнителя и изрично одобрение от възложителя, но не се спори, че са извършени допълнителни СМР извън предмета на договора, като всички СМР са изпълнени в договорения краен срок, няма явни или скрити недостатъци, обектът е въведен в експлоатация, възложителят е платил дължимото възнаграждение с изключение на три фактури, които са осчетоводени от двете страни и по една от които има частично плащане. За всички СМР има протоколи обр.19, подписани двустранно, без възражения от възложителя. САС е приел, че за допълнително извършени СМР, за които не е изпълнена процедурата по чл.5 от договора възложителят дължи плащане независимо, че те не са предмет на писмения договор, тъй като за същите са налице доказателства за приемане от страна на възложителя с двустранно подписаните приемателно-предавателни протоколи обр.19, фактури за дължимо възнаграждение, надлежно осчетоводени при двете страни при ползване право за данъчен кредит, което означава потвърждаване по смисъла на чл.301 ТЗ. Присъдена е и лихва по чл.86 ЗЗД. В договора е уговорена неустойка за забавено плащане, като пред първата инстанция в отговора си ответникът е възразил, че дължи неустойка, а не лихва за забава, но този довод не е обсъждан от СГС и е присъдена лихва. Във въззивната жалба оплакванията са във връзка с главницата, за която се твърди, че не се дължи поради неспазена процедура по чл.5 от договора, но няма оплакване във връзка с присъждане на лихва за забава при договорена неустойка за забава. Такова оплакване е развито едва в писмената защита, която не е представена в о.з., а по-късно – резолюция за приложението й към делото от 23.10.2013 г. Решението на САС е от 21.10.2013 г. и доводите, че не се дължи лихва за забава при договорена неустойка не са обсъждани от САС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса: 1. „За успешното провеждане на иска с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.226 ЗЗД, достатъчно ли е изпълнителят/ищец да установи, че извършената от него работа е приета от възложителя по основния договор, за да се приеме, че му е възложена, при условие, че същата работа е извън обема на възложената с договора, или в този случай ищеца следва да докаже по делото още и, че работата извън обема на договора му е възложена от ответника/възложител.” 2. „Има ли право кредиторът да претендира обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, когато страните са уговорили в договора мораторна неустойка, като обезщетение за забавено плащане.”
Първият въпрос е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика, а в съответствие с нея, както е посочил САС с оглед представените доказателства по делото – заключение на съдебно-счетоводна и съдебно техническа експертизи, двустранно подписани и без възражения протоколи обр.19 за извършени и приети СМР, двустранно подписани фактури, осчетоводени при двете страни с теглен ДДС и извършени плащания по тях.
Вторият въпрос теоретично има връзка със спора, но не е обсъждан от САС, не е обусловил решаващите му изводи и в този смисъл не е от значение за формиране решаващата воля на съда, за да бъде от значение за изхода на делото /т. 1 от ТР № 1/19.02.2012 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Както се посочи по-горе възражението за дължимост на неустойка, а не на лихва за забава е направено пред СГС, но не е обсъждано в мотивите на първоинстанционното решение, не е обсъждано и от САС, поради липса на конкретно оплакване във въззивната жалба и представяне на писмената защита след постановяване на въззивното решение. В този смисъл така формулираният втори въпрос и при така изложените мотиви в обжалваното решение на САС не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар такива да са поискани, тъй като няма доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1878/21.10.2013 г. на Софийски апелативен съд , ТО, 11 състав по т.д. № 2593/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.